Тази година само веднъж се качихме към Узана, в габровския Балкан. Снимките са от месец май, но чак сега ги сложих в клипче. Хубав спомен от една хубава планинска пролет...
Публикации
От: Сп. "Правен Свят" - юли/август 08 Автор: Петко Бочаров www.legalworld.bg Известно ли ви е името Кръстьо Мисирков? Лично аз научих кой е този човек едва сега. И то от нашия печат. И във връзка с уж дребно събитие, а всъщност се е получило нещо много забавно. Роден през 1874 г. в Егейска Македония (както пишеше във вестника) този "книжовник и просветител" го изучавали в училищата на Скопската бивша югославска република като "знаме на македонизма", като "македонец на ХХ-я век и баща на съвременния и книжовен македонски език". Нямащ нищо общо с каквото да било българско. "Татко на македонската нация" - пак така пише във вестника. И изведнъж - ядец!!! Съвсем случайно, в някакъв малък антикварен магазин тук, в София, откриват изчезнал преди повече от 70 години ръкопис на Мисирков, в който той се самоопределя като "македонски българин". Гръм и мълния!!! За подобно самосъзнание там, край Вардара, от 1945 г. насам арестуват или п...
Вчера, след работа, баща ми донесе новия брой на вестник "Нова дума" - изданието на българската емигрантска общност в Испания. Неприятно впечатление ми направи едно нещо. Вестник "Cultures Romania", който е издание на румънците в Испания се разпространява безплатно (най-вероятно е подпомаган от румънската държава). Нашият вестник струва 1 евро. Не е скъп, но е оставен на желанието на редакционната колегия и на приходите от реклами. Като оставим настрана това - пускам тук едно писмо, поместено на втора страница на вестника. Дано се намерят хора, които да откликнат. Призив към родолюбивите българи Уважаеми сънародници! Към вас се обръща група българи от едно от най-известните села в Република Молдова - село Твърдица. Нашето и обкръжаващи ни села са населени с етнически българи - преселници ( по известни причини) от различни краища на България. Засега още в голяма степен са запазени народни обичаи, песенните и танцевалните традиции, оставени от дедите ни и п...
Човек често изпада в крайности. Невероятната еуфория от последната нощ и посрещането на изгрева на брега на реката, под стените на видинската крепост се смениха по някакъв магически начин с апатия, умора, отчаяние и чувство за безвъзвратно отминали щастливи моменти. За около час от това сиво състояние ме изкара Силвето, с която се разходихме по пустата главна улица, а след като тя си тръгна отново ме завладя чувството на отдалеченост, тъга, самота и други почти забравени до днес емоции... На вечеря нямах апетит и докато замислено разбърквах чинията си се пренесох на онова спасително място, което винаги е готово да те приюти в такава ситуация. Място, където пеят птици, носи се аромат на диви цветя, а пред теб, преметнал "Манлихерата" на рамо, бърза той - Гоце, Даме, Тодор... Бързаш и ти, бързате цялата чета - първите слънчеви лъчи вече галят планинските хребети, а селото все още е далеч... Навън последните слънчеви лъчи се скриват зад далечните панелени блокове. Оставям вечер...
Можем да сравним македонизма с варено яйце. Той затваря човека в плътна черупка, през която не можеш да надникнеш. Но тази черупка е тънка и лесно чуплива, защото е изградена от лъжи. Чрез знанието ние лесно можем да разчупим тази черупка, за да позволим на затворения в нея народ сам да се докосне до светлината. И както черупката на вареното яйце, така и тази на македонизма, в началото се отлюспва на малки парченца. Но колкото по-настоятелно я премахваш - толкова по-големи парчета от нея започват да падат. За да остане накрая сърцевината - здравият български дух, който не може да бъде отровен или развален! Живописна Македония Жители и носии
"България е оцеляла, защото враговете й винаги са се изправяли пред гордата гръд на Балкана! А Балкана не може да бъде победен!" Професор Йордан Андреев обичаше да повтаря тази своя мисъл и сигурно съм я чувал десетки пъти в неговите лекции из аудиториите на Университета. Увлекателните му разкази винаги са ми напомняли повече на приказка, отколкото на научна лекция по история. Истинският смисъл и дух на думите му, обаче, може да почувства само човек, който се е докосвал сам до красотата и мистиката на Балкана - вечният пазител на българщината! Сутринта тръгнахме доста набързо и, поне аз, като пишман турист - с маратонките, въпреки, че знаех, че горе все още ще е доста кално. Българка не е висока и последните снегове я подминаха, но доста силни дъждове валяха допреди ден-два. Около половин година не се бяхме качвали към тревненския Балкан и абстиненцията вече яко ме тресеше. Сигурно чувството ви е познато - да нямаш търпение да видиш дали нещо се е променило от последния път,...
От агенция "Фокус" Борис Михаил е най-великият български владетел и така е бил възприеман и от нашите средновековни предци. Всички български поменици, всички български паметници от християнската епоха, когато имат историческо съдържание започват с Борис Михаил, тъй като той е и първият български християнски владетел. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” доц. Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и средновековните балкански държави във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. „ Самият Борис Михаил като престолонаследник вероятно е управлявал част от земите на днешна Македония. Българският апокрифен летопис, свързва неговото възцаряване с Брегалница, с района на днешния Щип и на Овчеполието. В средновековните държави е обичайна практика престолонаследникът да получава определена област за управление, в която той се готви за бъдещото си царуване. Така че ранните години на Борис Михаил колкото и да са неизвестни, показват една добра подготовка и то...
В южната част на днешна Република Македония, близо до втория по големина град Битоля се намира величествената планина Пелистер. Тук преди 85 години, по времето на Първата световна война българският войник написа славни страници от националната ни военна история. Споменът за тези славни времена е избледнял с времето. Идеологическата историография през последните 50 години наричаше Първата световна война война между два империалистически лагера, война за чужди интереси. Не така са смятали обаче героите от славната 6-а пехотна Бдинска дивизия по непристъпните зъбери и окопи на Кота 1248, Червената стена, Братин дол. Днес споменът за тях оживява само върху надгробните паметници на загиналите офицери в църковния двор на никому неизвестното, но толкова прославено в българската военна и революционна история село Цапари. (Паметникът на победите във Видин) Селото е център на община от около 500 жители и се намира на двадесетина километра, западно от Битоля. Голяма част от местното население (...
Напоследък се заговори за инициативата на младежкото ВМРО "Гласувам на 16". Дискусиите по темата оставиха на заден план факта, че това е само една част от "пакета" с проекти за промени в законите за парламентарните избори. Трябва да се обърне внимание отново и на инициативата за въвеждане на задължително гласуване и приемане на принципа за уседналост. Докато си говорех с познатите ми последните дни за тези неща се сетих за една статия, която мислех да пусна след местните избори, но се забавих и постепенно стана "неактуална". Тя си остана на flash-ката ми и днес реших да я пусна тук. Поводът за нея беше недоумението в закона за местните избори, което лиши една огромна част от студентите да гласуват за кмет и съветници... Студентите имаме право на глас! Местните избори най-накрая отминаха и страстите постепенно заглъхват. Интересно е, че докато скандалите около самите избори заливаха медиите ежедневно, никой не обърна внимание на това как...
Във Велико Търново живеят две внучки на легендарния воевода Мише Развигоров, които са наследили гордия му дух, чувството за справедливост и борбеност. Въпреки многобройните житейски и съдбовни перипети, жените са съхранили родовата памет. Савка Развигорова Копринкова е дъщеря на Страхил развиговор, син на македонския воевода. Бистра Коларова е нейна първа братовчедка. Нейната майка е дъщеря на Мише Развиговор, а баща й е известният журналист и оратор Никола Коларов. Съдбата на Развигорови е сюжет за историческа драма. Баща ми Страхил е революционер от Щип и деец на националноосвободителното движение в Македония, започва разказа си Савка Развигорова Копринкова. След смъртта на дядо Мише Развигоров през 1907 г. семейството се премества в България. Страхил завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 г. се дипломира „Право” в Софийския университет, а междувременно се включва активно в дейността на ВМРО в Пиринска Македония. ...
Първите слова на смъртната клетва, полагана пред кръстосаните над светото евангелие револвер и кама, са вричали в доживотна вярност десетки хиляди български герои, за които вярата, съвестта и собствената чест не са изпразнени от съдържание думи, а основни принципи на живот и саможертва. Повече от век, поколение след поколение българи превръщат моралната отговорност към съдбата на народа в основна политическа ценност и влагат в усилията за постигането на националния идеал целия собствен живот. Началото е поставено през една топлата петъчна вечер на 23 октомври 1893 г. В квартирата на секретаря на Българската църковна община в Солун, Христо Батанджиев, се събрат шестима мъже с различни професии и съдби. В тайното събрание участват бившият студент по история от Висшето училище в София Дамян Груев, училищният лекар в Солунската мъжка гимназия д-р Христо Татарчев и учителите от същата гимназия Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Петър Попарсов. Съзаклятниците са обединени от идея за револю...