В най-новата история на Турция се открояват провалените опити на управляващите да наложат сигурността чрез насилие. Някои успешни правителства са постигнали известен напредък към установяването на парламентарна демокрация и основните граждански свободи, но националната сигурност – вътрешната и външната – винаги е оставяна на преценката на службите за сигурност. А те често се отнасят към международните стандарти за човешките права и турското законодателство с откровено презрение. Като резултат – картината на човешките права в страната е плачевна. Измъчването и насилията над задържани лица се е превърнало в нещо обичайно – независимо дали става дума за задържани за криминално престъпление или политически провинения. „Изчезванията” и извънсъдебните екзекуции са нов модел за насилие, който се появява в началото на 1990-те и до момента е отнел стотици животи. През последните шест години десетки затворници излежават присъди за изразяване на мнение, което не е било свързано с п