Единство и сила!

Вчера, след работа, баща ми донесе новия брой на вестник "Нова дума" - изданието на българската емигрантска общност в Испания. Неприятно впечатление ми направи едно нещо. Вестник "Cultures Romania", който е издание на румънците в Испания се разпространява безплатно (най-вероятно е подпомаган от румънската държава). Нашият вестник струва 1 евро. Не е скъп, но е оставен на желанието на редакционната колегия и на приходите от реклами. Като оставим настрана това - пускам тук едно писмо, поместено на втора страница на вестника. Дано се намерят хора, които да откликнат. Призив към родолюбивите българи Уважаеми сънародници! Към вас се обръща група българи от едно от най-известните села в Република Молдова - село Твърдица. Нашето и обкръжаващи ни села са населени с етнически българи - преселници ( по известни причини) от различни краища на България. Засега още в голяма степен са запазени народни обичаи, песенните и танцевалните традиции, оставени от дедите ни и п

Човек често изпада в крайности. Невероятната еуфория от последната нощ и посрещането на изгрева на брега на реката, под стените на видинската крепост се смениха по някакъв магически начин с апатия, умора, отчаяние и чувство за безвъзвратно отминали щастливи моменти. За около час от това сиво състояние ме изкара Силвето, с която се разходихме по пустата главна улица, а след като тя си тръгна отново ме завладя чувството на отдалеченост, тъга, самота и други почти забравени до днес емоции... На вечеря нямах апетит и докато замислено разбърквах чинията си се пренесох на онова спасително място, което винаги е готово да те приюти в такава ситуация. Място, където пеят птици, носи се аромат на диви цветя, а пред теб, преметнал "Манлихерата" на рамо, бърза той - Гоце, Даме, Тодор... Бързаш и ти, бързате цялата чета - първите слънчеви лъчи вече галят планинските хребети, а селото все още е далеч... Навън последните слънчеви лъчи се скриват зад далечните панелени блокове. Оставям вечер