Единство и сила!

Публикувам тук превод на поверителен доклад на американското посолство в Анкара от януари тази година. Преводът е доста бърз и не съм редактирал написаното. Целта е просто да се добави още един източник, който доказва, че съвременната турска политика не е адекватна на реалностите в Европа, враждебна е на европейските ценности и се стреми към възстановяване на влиянието на Османската империя на Балканите и Близкия Изток. Публикувам го и за да се даде още един аргумент срещу позицията, която се изказва от управляващите днес в България и една част от обществото, които твърдят, че съвременна Турция не е заплаха за България и опасенията от активизиралата се турска дипломация са неоснователни. Очевидно е, че дори САЩ, които се възприемат от обществото като традиционен покровител на Турция, са твърде притеснени от политиката която водят Ердоган и Давутоглу. Номер: 10ANKARA87 Създаден: 20 януари 2010 г. Пуснат в интернет от Wikileaks: 28 ноември 2010 г. Класифициран: ПОВЕРИТЕЛНО Прои

След като Дилма Русеф спечели изборите в Бразилия, всички наши ежедневници излязоха с тази новина на заглавните си страници. Сигурно и някаква част от читателите им са се въодушевили от този успех. Някакви болни мозъци в Република Македония дори решиха, че вече новината около отнемането на автомобилите с български регистрационни номера позатихна (поне по медиите) и е време да създадат нов скандал, като гръмко обявиха, че Дилма Русеф е родена в село Габрово (община Благоевград) и е антична македонка от рода на Александър Македонски. Явно журналистите в Скопие освен, че не познават историята, не са добре и с географията . Но ако някой има нужда да си повдига самочувствието с това, че дъщерята на някакъв партизанин е оглавила Бразилия - може да изживее момента пълноценно. Аз искам да обърна внимание на това, как една по-малко важна новина може да блесне на първите страници на вестниците и да намери място в новинарските емисии, а много по-важна и симптоматична новина остава скрита дори

Част от текста на "Западните Балкани - реалности и възможни предизвикателства" на Любчо Трохаров (бивш посланик на България в Хърватия (1992 г. - 1997 г.) и след това в Босна и Херцеговина (2002 г. - 2007 г.). Сърбия бе и остана най-големия и важен компонент от проблемите, възникнали с разпадането на федерацията и водените на нейна територия войни. Тя носи главната вина за разрушенията и етническото прочистване в Хърватия, както и за десетките хиляди сръбски бежанци от тази република; за десетки хиляди убити бошняци, за геноцида в Сребреница, за стотици хиляди прогонени и разселени в Б и Х; за хуманитарната катастрофа в Косово в края на 90-те години на XX в. и последвалата военна интервенция на НАТО. За това сега главно от нейното поведение зависи нормализацията на отношенията между новите държави, стабилността на Западните Балкани като цяло и успеха в процеса на интеграцията на района в ЕС. За съжаление, сръбското общество и мнозинство от политическите сили в страната все о

(Можете да се запознаете с въпроса тук) Днес нашият настоящ министър-председател Бойко Борисов се срещна с управляващия Турция Ердоган – човекът, който обяви, че желае да възстанови влиянието на Османската империя на Балканите. Трагично е, но нашият Борисов за пореден път се прояви като изключително слаб политик и дипломат и тотално попадна в мрежите на опитния кукловод Ердоган . Аз се надявам, че това все пак се дължи на изключително ниските управленски качества на Борисов, а не е хладнокръвно продаване на националните ни интереси. Но и това не омаловажава размера на националното предателство, което днес беше извършено от Бойко Борисов. По време на срещата между него и Ердоган бяха изказани редица опасни за страната ни позиции, но най-шокиращите шест са следните: ‎ 1. България като добър съсед подкрепя европейската перспектива на Турция. ‎2. Бойко Борисов остро критикува френския посланик, който заяви, че България трябва категорично да каже "за" или "против" членст

"Тези които мислят, че сподвижниците на покойния Слободан Милошевич в бивша Югославия са на политическото бунище, дълбоко се лъжат! Такива хора днеска не само че не са изхвърлени от днешната политика, а в голяма степен продължават да управляват пост-югославското геополитическо пространство," пише Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие. Следващото мнение е написано специално за ЕурАктив от Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие. Осъждането на Радован Караджич и залавянето на Радко Младич може да създаде илюзия за справедливо възмездие, успокоявайки временно нечии съвести, но съвсем не решава истинския проблем – хора като тях са навсякъде из бивша Югославия. Същите структури, които организираха клането в Сребреница, и днес все още дърпат конците и забавят интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз за да запазят своето политическо и бизнес влияние. Добра илюстрация на това е ситуацията в Бившата Югославска Република

- От къде си, из кой фронт ти идеш, Хей, ратниче с нозе уморени? Отдавна се битка тук не бие, Защо като дух самотен скиташ? - Аз съм духът на българските войни, Родината си търся и флагът, що се вее, И земята мила, с кръвта ми напоена, А духът ми няма мира – търси я! - Хей, това е твоята земя, не я ли виждаш ти? Родината, която всички сме бленували, За нейната свобода – своята кръв даде И след вековна тъмнина – мечта създаде! - Не я помня такава и тъжна ми се вижда, В сънищата мои е горда и красива! А къде са юнаците й и най-добрите й синове, А къде са идеалите ни, за които мряхме? - Хей, ратниче, тази България я няма, Тежка мъгла падна в мрака върху нея, И отглежда тъмни силите на мрака, И удари се сипят по короната и трона! - Винаги е имало и винаги ще има, Души, които на врагът ни ще се продадат! Вие за тях бдете – възмездие ще има, Българската гордост обратно върнете! ... Всичко бих дал аз - само да я видя, Горда и красива, като в сънищата ми! Всичко бих дал аз - само да я видя, И

След възстановяването на революционната организация през 1919 г. Тодор Александров прави редица опити да организира македонската емиграция в САЩ и Канада. ВМРО особено много разчита на емиграцията в САЩ и Канада, надявайки се чрез нея американската общественост да се запознае с македонския въпрос. Тодор Александров много правилно преценява, че след края на Първата световна война САЩ ще се стремят да играят все по-голяма роля в европейската политика. За това подсказва и държанието на американския президент Уилсън на Парижката мирна конференция, когато той предлага като основа на мирните договори 14 точки, които предвиждат да се сключат при справедливи условия за победените държави, да се спазва етническия принцип при определяне на държавните граници в Европа, и да се гарантират правата на националните малцинства, които ще останат разделени в съседни държави. През 20-те години в САЩ вече са се преселили около 40 000 - 50 000 българи, по-голямата част от които произхождат от Македония. Пъ