В южната част на днешна Република Македония, близо до втория по големина град Битоля се намира величествената планина Пелистер. Тук преди 85 години, по времето на Първата световна война българският войник написа славни страници от националната ни военна история. Споменът за тези славни времена е избледнял с времето. Идеологическата историография през последните 50 години наричаше Първата световна война война между два империалистически лагера, война за чужди интереси. Не така са смятали обаче героите от славната 6-а пехотна Бдинска дивизия по непристъпните зъбери и окопи на Кота 1248, Червената стена, Братин дол. Днес споменът за тях оживява само върху надгробните паметници на загиналите офицери в църковния двор на никому неизвестното, но толкова прославено в българската военна и революционна история село Цапари. (Паметникът на победите във Видин) Селото е център на община от около 500 жители и се намира на двадесетина километра, западно от Битоля. Голяма част от местното население (
Публикации
Напоследък се заговори за инициативата на младежкото ВМРО "Гласувам на 16". Дискусиите по темата оставиха на заден план факта, че това е само една част от "пакета" с проекти за промени в законите за парламентарните избори. Трябва да се обърне внимание отново и на инициативата за въвеждане на задължително гласуване и приемане на принципа за уседналост. Докато си говорех с познатите ми последните дни за тези неща се сетих за една статия, която мислех да пусна след местните избори, но се забавих и постепенно стана "неактуална". Тя си остана на flash-ката ми и днес реших да я пусна тук. Поводът за нея беше недоумението в закона за местните избори, което лиши една огромна част от студентите да гласуват за кмет и съветници... Студентите имаме право на глас! Местните избори най-накрая отминаха и страстите постепенно заглъхват. Интересно е, че докато скандалите около самите избори заливаха медиите ежедневно, никой не обърна внимание на това как
Във Велико Търново живеят две внучки на легендарния воевода Мише Развигоров, които са наследили гордия му дух, чувството за справедливост и борбеност. Въпреки многобройните житейски и съдбовни перипети, жените са съхранили родовата памет. Савка Развигорова Копринкова е дъщеря на Страхил развиговор, син на македонския воевода. Бистра Коларова е нейна първа братовчедка. Нейната майка е дъщеря на Мише Развиговор, а баща й е известният журналист и оратор Никола Коларов. Съдбата на Развигорови е сюжет за историческа драма. Баща ми Страхил е революционер от Щип и деец на националноосвободителното движение в Македония, започва разказа си Савка Развигорова Копринкова. След смъртта на дядо Мише Развигоров през 1907 г. семейството се премества в България. Страхил завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 г. се дипломира „Право” в Софийския университет, а междувременно се включва активно в дейността на ВМРО в Пиринска Македония.
Първите слова на смъртната клетва, полагана пред кръстосаните над светото евангелие револвер и кама, са вричали в доживотна вярност десетки хиляди български герои, за които вярата, съвестта и собствената чест не са изпразнени от съдържание думи, а основни принципи на живот и саможертва. Повече от век, поколение след поколение българи превръщат моралната отговорност към съдбата на народа в основна политическа ценност и влагат в усилията за постигането на националния идеал целия собствен живот. Началото е поставено през една топлата петъчна вечер на 23 октомври 1893 г. В квартирата на секретаря на Българската църковна община в Солун, Христо Батанджиев, се събрат шестима мъже с различни професии и съдби. В тайното събрание участват бившият студент по история от Висшето училище в София Дамян Груев, училищният лекар в Солунската мъжка гимназия д-р Христо Татарчев и учителите от същата гимназия Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Петър Попарсов. Съзаклятниците са обединени от идея за револю