Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2011

Сбогом, Видин!

Когато говорим за демографска катастрофа, община Видин представлява емблематичен пример за необратимите измерения на обезлюдяването на населените места в нашата страна. Глобално погледнато, общината все пак е разположена на доста важно място в националната и европейската транспортна система. През общината преминават два европейски транспортни коридора: № 4 Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава–Будапеща–Арад–Букурещ–Констанца/ Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул и № 7 - река Дунав . Поради особеностите на икономическото развитие на страната в последните 20 г., и конкретно поради икономическият срив и последвалия застой в региона, тези предпоставки за устойчиво развитие не се използват и към настоящия момент не се забелязват тенденции за положителна промяна в това отношение. Община Видин включва 34 населени места – два града (Видин и Дунавци ) и тридесет и две села ( Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Гайтанци, Генерал Мариново,

Провален протест на 9 септември 1950 г.

От в. "Македония" - бр. 36 от 1994 г. Десетки хиляди листовки с лозунги "Вън от страната ни, съветски грабители, експлоататори на българския народ", "Народе, помогни си сам, за да ти помогнат и други", "Българино, не търпи тиранията!", "Долу диктатурата", "Долу комунизма" и други подобни е трябвало да бъдат разпръснати в София и Югозападна България в навечерието на 9 септември 1950 г. Освен отпечатването и разхвърлянето на позивите конспиративната организация, предимно от членове на забранения БЗНС, е планирала да спре градския и таксиметров транспорт в утрото на комунистическия празник. Разчитала е на доверени хора в монополното обединение на Софийския градски транспорт начело с началника на депото Михаил Вл. Георгиев. Лишените от възможност за легална борба в защита на частната собственост и личната инициатива са изграждали конспиративната си мрежа три години и са се надявали на подкрепа от територията на Югославия и Гърция.

Царският дворец в София

Цялата история на Третото българско царство е неразривно свързана с царския дворец в София. В него са утвърждавани законите и царските укази, тук монархът посреща гостите си и организира приеми, в двореца живее царското семейство. На практика, в царския дворец е съсредоточен живота на страната. Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът. Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването м у били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски. След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държ

Великотърновските комунисти фалшифицират историята

Общинските съветници от БСП във Велико Търново са внесли на 7 януари за гласуване в Общинския съвет едно на пръв поглед патриотично предложение. Както обаче е установената десетилетна традиция на комунистическите (и днешните социалистически) активисти, под маската на патриотични начинания се правят опити за грубо и най-нагло фалшифициране на българската история. На всички са ни известни опитите на комунистическата власт да “заграби” личности-символи в българската история – Христо Ботев, Васил Левски, Никола Вапцаров... Опитите да се представят тези, както и много други заслужили българи, за комунисти може да се сравни единствено с идентичните опити на югославските комунисти да представят най-големите борци за българщината в Македония за “небългари”, “антични македонци” и врагове на България. В момента великотърновските социал / комунисти се опитват да продължат начертаната линия, като посягат на живота и делото на един от най-именитите великотърновци – Никола Габровски. Общински