(Не) Зачитане на човешките права в Република Турция

В най-новата история на Турция се открояват провалените опити на управляващите да наложат сигурността чрез насилие. Някои успешни правителства са постигнали известен напредък към установяването на парламентарна демокрация и основните граждански свободи, но националната сигурност – вътрешната и външната – винаги е оставяна на преценката на службите за сигурност. А те често се отнасят към международните стандарти за човешките права и турското законодателство с откровено презрение. Като резултат – картината на човешките права в страната е плачевна. Измъчването и насилията над задържани лица се е превърнало в нещо обичайно – независимо дали става дума за задържани за криминално престъпление или политически провинения. „Изчезванията” и извънсъдебните екзекуции са нов модел за насилие, който се появява в началото на 1990-те и до момента е отнел стотици животи. През последните шест години десетки затворници излежават присъди за изразяване на мнение, което не е било свързано с проповядване към насилие. Стотици повече, включително писатели и художници, са проверявани от службите за сигурност и са заплашвани с лишаване от свобода, защото са изразявали политическите си възгледи.

След „тихият преврат”, извършен от армията през 1997, започват репресии не само на тези, които изповядват ислямски политически възгледи, но и на всички служители, които демонстрират мюсюлманската си принадлежност.

На държавните служители е забранено да носят бради, а на жените – забрадки на главите си. Не им е позволено да се молят на работното си място, а ако бъдат забелязани да се молят на публично място рискуват да загубят професията си. Наскро, от самата армия са уволнени няколко генерали, които са били разкрити, че се молят в домовете си.

Момичетата, които носят фереджета не са допускани в университетите от началото на 1998-1999 академична година. Тъй като някои декани на факултети отказват да спазват тази забрана, кметовете се принуждават да забранят на студентките носещи забрадки дори да влизат на университетска територия. Това води до ежедневни конфликти, при които полицията бива викана в кампусите за да изведе момичетата, които носят забрадки. На демонстрация, проведена в Турция на 11 октомври 1998 г., 4 милиона протестиращи (по данни на Турското министерство на вътрешните работи) правят живи вериги в различни градове. Съдебни дела за държавна измяна са заведени срещу различни журналисти, учени и студенти, които са участвали в мирния протест.

В ежедневие се превръщат политическите арести на членове на ислямската опозиция. Кметът на Истанбул, Реджеп Таийп Ердоган е осъден на десет месеца лишаване от свобода за причиняване разделение в обществото по силата на член 312. Всъщност, той е прочел на официално събитие част от османска поема. Друг кмет в източна Турция е арестуван същия ден за забележки, които е направил две години по-рано на събрание, казвайки че прекланянето пред Ататюрк представлява политеизъм. Той също очаква присъда по дело за държавна измяна.

Законът за насърчаване на расово разделение също е използван срещу политически опоненти. Един вестникарски редактор е осъден на 152 години затвор по този закон, за 30 статии критикуващи съюза между Турция и Израел, които той е написал.

Бекир Йълдъз е избран за кмет на провинция Синкан. Той организира митинг в подкрепа на палестинското право на самоопределение. Осъден е на 4 години затвор през септември 1997 г. за проповядване на ислямски идеи.

Мъченията са част от репресивната машина на турското правителство. Докато са в Турция, докладчиците на Ислямския комитет за човешки права посещават затвора Бандирма. Затворът се намира на Босфора – в азиатската част на Турция. В него са настанени много политически затворници. Съществуването на политически затворници в Турция е известно на широката общественост. Техният затворнически статус е класифициран като политически и отношението към тях е подчертано различно. Един случай е отбелязан от докладчиците на Комитета. Докато на престъпниците е разрешено да се срещат с посетители свободно в определени дни (докладчиците са посетили затвора на Деня на Републиката), с политическите затворници може да се говори единствено през решетки и пластмасови прегради.

Някои от затворниците се оплакват от насилие от страна на охранителите. Тези, които се оплакват са предимно задържаните без обвинение – явно целта на мъченията е да се направят самопризнания. На срещите със затворници и адвокати, докладчиците получават сведения за различни видове мъчения. Те включват оставяне на затворниците голи в килиите, на отворени прозорци през зимата – често след като са потапяни в студена вода, употреба на електрошок по части на тялото, включително гениталиите, заплахи за изнасилване на съпругите и децата на затворника.

Има случай, в който затворник губи способността си да говори, както и половината му тяло остава парализирано, в следствие на мъченията.

Допълнителна информация по проблема ни дава Арзу Мерали в своята статия „ Името на дъщеря ми е Свобода”. Мерали е една от основателките на Ислямската комисия за човешки права. Завършила е Английска литература в Кеймбридж, а след това – право и международни отношения. В своята статия Мерали търси отговор на въпроса до колко Турция е готова да ограничи правата на мюсюлманите в опитите си за модернизация. Тя разкрива, че често лица, които са осъдени, остават в затвора дълго след като присъдите им са изтекли. Авторката обвинява турската държава в убийството на 10 000 политически опоненти за последните 10 години.

През 2002 г. турски правозащитни организации обявяват, че ще подведат под съдебна отговорност Истанбулската университетска болница. Те обвиняват администрацията на болницата за смъртта на 72 годишната Медина Еркан. Болничната администрация отказва на болната жена животоспасяваща диализа, защото настояват жената да си извади отново медицинска карта, но без забрадка на главата.

Благотворителната организация „Доктори по света” (Doctors Worldwide), чийто главен офис е във Великобритания, също призовава турското правителство „да прекати това изискване поставено от Университетската болница”.

Непрекъснато нараства броя на нарушенията на свободата на мисълта и вярата. Мюсюлманските деноминации, а и не-мюсюлманските общности все още срещат затруднения в множество области. Освен това неразкрити остават редица знакови убийства, станали в последните години – като убийството на трима християни при нападение над издателска къща и убийството на изпълнителния директор на голям вестник. Интересен поглед върху проблема за гарантирането на човешките права в Турция, особенно в светлината на разговорите около евентуално присъединяване на Турция в Европейския съюз, можем да придобием от позицията на Проекта за човешки права на кюрдите (KHRP), изразена пред Европейския парламент в Брюксел на 29 април 2009 г. Според доклада на KHRP, въпреки голямата роля, която ЕС е изиграл през последното десетилетие в реформите в Турция, Съюзът се е провалил с напредването в разрешението на проблема с гарантирането на човшките права. С перманентната политика на военна агресия на турското правителство в юго-източната част на страната се погазват правата на живот, на дом и на уважение към личността на стотици хиляди кюрди. Под предлог, че воюва с тероризма турската власт оставя без покрив над главите хиляди кюрдски семейства. Проекта за човешки права на кюрдите настоява ЕС да принуди Турция на промени в основния закон на страната, които да гарантират правата на етническите малцинства. В момента преподаването в училищата на кюрдски език е забранено – дори за областите, където кюрдското население съставлява повече от 80%. Единственото постижение, което защитниците на кюрдските права отчитат като успех е откриването в Турция на телевизионен канал, който предава на кюрдски език – TRT-6. През ноември 2002 г. 14-годишен ученик от с. Казанчи, област Диарбекир, е задържан и бит, защото е казал, че е „горд, че е кюрд”. През същия месец Министерството на образованието освобождава от длъжност шестима учители, защото са изпълнили кюрдски песни на конгрес на учителския съюз. През декември съдът в Истанбул обвинява четирима родители в „подкрепяне на нелегална организация” и ги осъжда на по 45 месеца затвор за внасянето на петиция до управителя на област Гунгорен с искане за образование на кюрдски език за децата им.

Можем да припомним, че турското правителство обявява извънредно положение в югоизточната част на страната през 1987 г., заради продължаващия конфликт с терористичната Кюрдистанска работническа партия (PKK), чието име е променено на Кюрдистански конгрес за свобода и демокрация (KADEK).

Сериозно се нарушават и правата на сунитската общност, с намесата на държавата в религиозните свободи. Сунитските манастири и духовни училища все още са затворени. Държавата не признава и съществуването на алианите, като религиозна общност. Не се разрешава строежа на текета (молитвените домове на алианите), където те обслужват своите духовни нужди. Същите проблеми срещат и шиитите в Турция. Техни представители не се допускат в религиозното министерство, а отварянето на техни духовни училища също е забранено.

Така изглеждат обвиненията, които се отправят срещу турското правителство. За да придобием цялостна представа, можем да се запознаем и с гледните точки на трети страни, които имат отношение по проблема.

Според Доклада за спазване на човешките права на Държавния департамент на САЩ от 2002 г. нивото на насилие в региона населен с кюрди е намалял значително след 1999 г. Армията вече не провежда военни операции във вътрешността на страната. Обръща се внимание, че службите за сигурност продължават да извършват незаконни убийства, включително смъртни случаи поради прекомерната употреба на сила и мъчения. Мъченията, побоите и други злоупотреби извършени от силите за сигурност остават силно разпространени, въпреки че броя на докладите за такива нарушения намалява. Има съобщения, че полицията и жандармерията често използват мъчения и унижения спрямо задържаните по време на задържане и разпит. Не се спазва всеобщото право за непосредствена защита от адвокат, за прекалено дълги периоди се задържат обвиняеми в политически престъпления. В допълнение се отбелязва, че няма регистрирани случаи на повдигнати обвинени за тези нарушения на служители на реда. Условията в турските затвори остават лоши, въпреки някоите извършени подобрения.

Според Държавния департамент на САЩ сериозно се нарушават и гражданските права на турските граждани. Ограничатат се правата на словото и печата. Журналистите продължават да се самоцензурират. Правото на свободно изразяване се ограничава чрез конституционни забрани и доста отделни закони, включително член 8 от Закона срещу тероризма от 1991 г. (разпространяване на сепаратистка пропаганда), член 312 от Наказателния кодекс (насаждане на расова, етническа или религиозна омраза, член 159 (престъпления срещу Парламента, армията, републиката или властта), член 160 (престъпления срещу Турската Република), член 169 (създаването на нелегална организация), Законът за Защита на Ататюрк и над 150 члена от Закона за пресата. Показателно е, че само за 2002 г., според Асоциацията на издателите в Турция, правителството е повдигнало обвинения срещу 67 книги, 35 издателя и 48 писателя. За справка – през 2001 г. са били предадени на съда 42 книги, 23 издателя и 38 писатели. Само за първата половина на 2002 г. RTUK (туркса дирекция за медиен контрол) е спряла телевизии и радиа в 68 случая. Според самата Дирекция, от май до октомври, са били спрени 22 телевизии за период от 1-2 дни и една радиостанция за 30 дни. RTUK е предупредила 9 телевизии и 2 радиа. Освен това е изисквала извинения от 26 телевизии и две радиостанции. RTUK затваря радиостанцията “МОРАЛ ФМ” за един месец за това, че е цитирала вестникарско заглавие, което казва, че министър от правителството е направил опит за самоубийство.Местната кабелна телевизия „байрак ТВ”, излъчваща от провинция Йозгат, е спряна за 3 дни, след като собственикът й е направил политическо изказване. Телевизията „Гън ТВ” е спряна за една година, тъй като собственика – Невзат Бингол е обвинен за „разпространение на сепаратистка пропаганда”, като е излъчил кюрдска песен. Глобата наложена на Бингол възлиза на 1,800 долара (2,9 билиона турски лири). Кюрдският издател Фатих Тас е подведен под отговорност за предателство срещу турската държава, за това че е публикувал на турски език колекция от статии на чуждестранния академик Ноам Чомски, чийто публикации обвиняват турското правителство в репресиране на турските граждани от кюрдски произход. Председателят на Учителския търговски съюз е обвинен в „престъпление срещу армията и властта” заради изказвания, които е направил на работнически митинг през 2000 г. Издателят на книгата „Писма до Савас” Музафир Ердогду е осъден на 13 месеца и 10 дни затвор за сепаратистка пропаганда. През декември 2002 г. е наредена конфискацията на книга посветена на кюрдите, написана от чуждестранния автор Маргарет Кан. Причината е сепаратистка пропаганда.

Правителствената цензура върху чуждестранни периодични издания е рядка, въпреки че понякога се използва в югоизточните региони. Там са забранени 17 касети с кюрдски песни. През април 2002 г. Сулхатин Онен, автобусен шофьор, получава 45-месечна условна присъда за това, че слуша касета с кюрдска музика.

Интернет се исползва все повече в Турция. Парламентът поверява контрола над словото в интернет на RTUK. Дирекцията има право да изисква доставчиците на интернет да предоставят разпечатки от отваряните страници. Според „Репортери без граници” RTUK е глобила Коскун Ак, модератор на интернет форум, с 5 000 долара за „обида срещу въоръжените сили”. Интернет кафенетата са включени в листа с местата, които полицията е упълномощена да претърсва и да конфискува материали, „за да защитава националната сигурност, обществения ред и здраве”, както и да предотвратява престъпления. За да прави това полицията има нужда от разрешение от съда, или при спешност – от най-високата административна власт.

Особенни политически репресии се налагат главно на две от демократическите партии – HADEP и DEHAP, тъй като те заемат про-кюрдски позиции. Правителството продължава да преследва, да пречи на работата им и дори да задържа международни наблюдатели, журналисти и адвокати, които са обявявали идеите си пулично. Затворени са клонове на редица правозащитни организации – изцяло в югоизточната част на Турция и по-рядко в останалите части.

Като позитивни признаци можем да посочим предприетите през февруари, март и август 2002 г. реформи насочени към правата на човека, целящи да покрият изискванията за членство в Европейския съюз. Реформите се отнасят за области като свободата на словото, използването на не-турския език, трафикът с хора и правата на религиозните групи.Смъртното наказание е отменено в мирно време, критиката е разрешена, но не и обидите, трафикът с хора е специално посочен за престъпление, на някои не-мюсюлмански религиозни фондации е дадено правото да притежават собственост.

Конституцията предоставя свобода на събранията, но въпреки това, правителството понякога ограничава тези права в практиката. За събиране на хора се исисква предварително уведомяване на властите, като те могат да ограничат достъпа до определени места. Това може да се случи ако властите смятат, че събранието застрашава обществения ред. Асоциациите не могат да използват език различен от турския при техните официални контакти.

През октомври 2001 г. с промени в конституцията се разшириха правата за свободно събиране и сдружаване, като бяха намалени част от ограниченията. Срока за известяване, че ще се проведе митинг е намален от 72 ч. на 48 ч., а ограниченията за участието на чужденци в демонстрациите са намалени.

Властите, въпреки това, провалиха няколко демонстрации. Например, управителят на Истанбул не разреши събитие посветено на 1 септември – Световен ден на мира, което беше организирано от правозащитните организации HRA и HADEP. През март 2002 г. управителят на Анкара отложи с два месеца демонстрация и среща на Турската комунистическа партия. На провелата се демонстрация полицията е използвала сила и е задържала демонстранти. Истанбулската полиция е използвала сълзотворен газ, използвала е сила срещу протестиращи и е задържала близо 40 граждани, които са протестирали пред френското посолство срещу арестите за носене на забрадки. Отбелязан е случай, при който е прибита Севинк Челенк – майка на ученичка в Истанбулския теологически лицей в Кадикьой, докато е протестирала пред училището срещу забраната за носене на забрадки. По време на студентски протест срещу Съвета за висше образование са бити и задържани 20 студенти от Истанбулския университет. Същите случаи са регистрирани при провеждането на други протести срещу Министерство на образованието и на анти-военен протест в област Бейоглу.

В някои части на страната се забранява честването на кюрдската нова година, както и 1 май. Опитите за тяхното отбелязване са били осуетявани с използването на сълзотворен газ и арести.

Гражданите, по принцип, имат възможност да се движат свободно на територията на страната и да пътуват в чужбина. И все пак правителството ограничава част от тези права. Конституцията предвижда, че гражданското право да се напусне страната може да се ограничи само в случаите на национална опасност, граждански задължения (например - военна служба) или разследване на престъпление.

Между 1984 г. и 1999 г., и особенно в ранните години на 1990те, правителството насилствено преселва голям брой граждани от селата в югоизточната част на страната. Управниците обясняват тази практика с това, че защитават гражданите или, че предотвратяват получаването на логистична подкрепа от терористите на PKK от страна на населението. Правителството съобщава, че 378 000 души са „мигрирали” (избягва се термина „евакуация”) от 3 165 села между 1994 г. и 1999 г. Мнозина са напуснали още преди това, заради бойните действия. Различни неправителствени организации настояват, че броя на преместените граждани е от един до три милиона души. Вътрешният министър потвърждава, че в 25 провинции са унищожени или напуснати 4 455 села. Според официалната статистика, за периода от 2000 г. до 2002 г. по старите си домове са се завърнали 58 000 души. Активисти на правозащитни организации и някои депутати от югоизточните региони твърдят, че правителството не разрешава преместените граждани да се завърнат по домовете си, освен ако не подпишат документ, че са напуснали заради тероризма на PKK, а не по настояване на правителството и че няма да търсят държавна подкрепа за завръщането си. Твърди се още, че приоритет в пренастаняването се дава на защитниците на селата и техните семейства.

Не е намалял броя на насилията над жените и децата, както и дискриминацията срещу жените. Детският труд остава сериозен проблем, както и търговията с хора – главно момичета и жени. Според Института за семейни изследвания домашното насилие е една от най-разпространените форми на насилие срещу жените. Продължават сигналите за психически тормоз, икономически натиск и сексуално насилие. Според изследване на Института 10 процента от жените са подложени на насилие ежедневно или веднъж седмично. Съществуват девет правителствени организации и осем неправителствени, които се ангажрат с подкрепа на малтретирани жени. Освен това Агенцията за защита на детето и Агенцията за обществени услуги предоставят услугите си на жертвите на домашно насилие чрез 53 обществени центрове.

„Убийствата на честа” – убийства, извършвани от член на семейството на жената, която е обвинена в безчестие, продължават в селските райони и сред новите имигранти в градовете. Според данни на медиите, има десетки такива убийства всяка година. Най-често се срещат в преимуществено консервативния кюрдски югоизток. Според закона, хора обвинени в убийство, което е било „провокирано” (като убийствата на честта) могат да получат по-лека присъда отколкото за други убийства. Тъй като закона предвижда по-леки наказания за непълнолетните извършители, набюдателите отчитат, че убийствата се извършват предимно от по-младите роднини на жената.

Проблемът със самоубийствата на млади момичета, които са били принудени да се омъжат продължава и се наблюдава предимно в югоизточната и източната част на страната, където самоубийствата са се увеличили с повече от 50% от 1993 г. и където 80% от самоубийците са жени. Според женската адвокатска група „Flying Broom” (Летяща метла), има повишаване на броя на „насилствените самоубийства” от членове на семейството, които се опитват да избегнат отговорността за извършването на „убийство на честта”.

Новият Граждански кодекс замени приетият през 1926 г. Кодекс, който на някои места дискриминираше жените. Правителството ратифицира и Изборния протокол от Конвенцията на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените.Мъжът вече не е законно глава на семейството – според Кодекса сега двамата съпрузи се грижат за семейството заедно. Несъответствията в законната възраст за встъпване в брак на мъжете и жените са премахнати. Парламентът отмени и разпоредба, която забраняваше на държавните служителки да носят панталони на работното си място, въпреки че самият Парламент не е променил, все още, вътрешния си правилник за да отговаря той на новата регулация.

Като цяло, в градските региони жените са добре представени във всички нива на професионалните, бизнес и гражданските услуги. Жените съставляват повече от една-трета от студентите в университетите. Въпреки това, жените продължават да срещат дискриминация в различнинива в службите си. Рядко са представени на ниво управители. Жените получават еднакво заплащане за еднаква работа, но голям процент от жените работи в сферата на земеделието и търговията, както и в ресторантьорството и хотелските услуги като неплатен семеен помощник.

Конституцията и трудовите закони забраняват работата на пълен работен ден за деца под 15 годишна възраст. В Конституцията е записано, че „от никого не може да се изисква да извършва работа, която не е подходяща за неговата/нейната възраст, пол и възможности”. С този член и свързаните закони, Правителството се стреми да запази децата от неподходяща за тяхната възраст работа, като миньорство или нощна работа.

На практика, много деца работят защото семействата им се нуждаят от допълнителни приходи. Неформалната система осигурява работа за млади момчета – например сервизи за поправка на автомобили. Момичетата рядко могат да бъдат видени да работят пред хора, но често са спирани от училище за да работят в занаятчийници – главно в селските региони.

Турция е транзитна точка и дестинация за жертви на трафик на хора. Според изследванията – почти няма трафик на турски момичета и жени извън страната. Няма официална статистика за броя на жертвите на трафик. Жени и момичета пристигат нелегално в страната предимно от Румъния, Грузия, Русия, Украйна, Молдова, Армения, Азербейджан и Узбекистан. Турция е транзитна страна за трафика на момичета от Централна Азия, Средния Изток, Африка и страните от бивша Югославия. Според проучване от 1995 г. жертвите пристигат пеша, с влакове, лодки или самолети. Най-голяма активност на трафика с хора се наблюдава в Истанбул, Измир и Трабзон. Много жени и момичета пристигат в страната, вярвайки че ще работят като модели, сервитьорки или танцьорки и се оказват насилени да проституират. В някои случаи, момичета от румънски сиропиталища са отвличани и вкарвани в Турция. Момичета, които са опитвали да избягат от трафикантите са били бити, изнасилвани или убивани. Руски и украински криминални групи са основните трафикантски организации, въпреки че някои доклади на неправителствени организации предполагат, че трафикантите набират жертвите си от Източна Европа – предимно Молдова.

В международните отношения днес, перманентно съществува въпроса за започване на преговори с Турция за присъединяване към ЕС. В тази обстановка множество правозащитни организации използват възможността да привлекат вниманието на европейската и световната общност върху съществуващите проблеми в тази област. Представители на кюрдското малцинство разгръщат широка пропагандна кампания, целяща да запознае независимите наблюдатели с грубото потъпкване на човешките права в Република Турция. Доклади на най-авторитетните международни институции ежегодно приканват турското правителство към реални реформи в сферата на правосъдието и зачитането на човешките права. За нас – страничните наблюдатели на тези процеси е важно да съществува сигурност, че преди да се говори за процедура на присъединяване на Турция към европейските структури, в страната трябва да съществува реална демокрация и реално зачитане на всички човешки права.


Използвана литература:

* US State Department Human Rights Report [http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2002/18396.htm]
* Доклад на „Кюрдски проекта за човешки права” представен на семинара „The Kurdish Human Rights Situation, a Lasting Peace and a Democratic Development” в Европейския парламент, Брюксел, 29 април 2009 [http://www.khrp.org/component/option,com_docman/task,doc_download/gid,217/Itemid,47/]
* Няма сигурност без човешки права, Амнести Интернешанъл [http://repository.forcedmigration.org/show_metadata.jsp?pid=fmo:3911]