Документи на ЦРУ със сведения за българския характер на населението в Македония

Наскоро ЦРУ публикува нова порция архивни документи, някои от които касаят Македония в периода на Втората световна война и титова Югославия. Някои македонски медии, свързани с бившето просръбско правителаство не се забавиха да преведат тези документи, които говорят за партизанското движение в Македония по времето на Световната война и да го представят като македонско национално анти-българско движение. Същите тези медии небрежно пропускат да препечатат документите, които недвусмислено говорят за българския характер на населението в Македония и за сръбските опити да денационализира това население, както и да пропагандира про-югославски настроения в Пиринска Македония.

Тук превеждам само два документа, които биха били интересни за да се изгради по-пълна картина за ситуацията в Македония в първите години след Втората световна война.

Първият документ е от 9 ноември 1948 г.
Оригиналът може да видите на сайта на ЦРУ.

Централна разузнавателна агенция

Информационен доклад

Държава: Югославия

Дата: 9 ноември 1948 г.

Тема: Югославо-Българско напрежение в югославско-македонския регион

1. Разривът между Тито и Коминформа, и разрастващия се спор между Югославия и Българската Комунистическа Партия относно Македонския въпрос, започват да оставят дълбок ефект върху населението на югославска Македония. Тези хора традиционно възприемат себе си като българи и заедно със спомените за лошото сръбско управление, те са повлияни от скорошните български претенции за македонска хегемония, особено при положение, че разбират, че България има подкрепата на страните от Коминформ. Маршал Тито предприема  най-сериозни мерки, включително депортации и масови арести, за да се справи с опасната ситуация. В резултат, значителен брой македонци са избягали в България. 

2. Единственото предимство на Тито е войната в Гърция, която е достатъчна за да оправдава това, че задържа големи военни сили в Македония и предприема най-стриктни мерки за сигурност, без които въстанието би било сигурно. В същото време, Коминформът и България не смеят да предприемат по-активни мерки в тази област, тъй като избухването на революция и борба в югославка Македония биха изложили на опасност позицията на Гръцката Революционна Армия. 

3. Наскоро Тито изпрати генерал Светозар (Темпо) Вукманович на обиколка в югославска Македония за да използва влиянието му за да заздрави силите на Македонската Комунистическа Партия срещу подръжниците на България. Вукманович беше особено активен в източната част на Македония, до българската граница, и показа голям интерес към Националния освободителен фронт (НОФ). Той окуражи сближаването между НОФ и Революционната армия, тъй като продължаването на Гръцката война беше една от най-добрите гаранции срещу вътрешни проблеми в югославска Македония. Вукманович предполагаемо е казал на свои приятели в Битоля, че ако те наистина вярват в Тито, тяхно задължение е да атакуват всяко проявление на про-български симпатии и в същото време да помагат на Революционната армия. Според Вукманович, ако Англо-Американците успеят да се установят на южната югославска граница, Македония би била обречена и бързо би била погълната от България. 

Вторият документ е от 18 декември 1951 г.
Оригиналът може да видите на сайта на ЦРУ.

Централна разузнавателна агенция

Информационен доклад

Държава: Югославия / България

Дата: 18 декември 1951 г.

Тема: Българско емигрантско общество в Македония

1. Спонсорираното от Югославия Българско емигрантско общество в Македония, с главен офис на ул. "Четинска" 10 в Скопие, се състои предимно от български бежанци от пиринска област. Въпреки че тази организация е част от националното Българско емигрантско общество с главен офис в Белград, тя има определена автономия, тъй като пропагандната линия, възприета от Югославия в Македония, се различава от тази на националната организация. 

2.  В Македония югославяните се опитват да убедят българите от Македония, че те първо са македонци и чак на второ място - българи, както и че тяхното бъдеще е в "по-голяма Македония" под югославска защита. Те полагат големи усилия да покажат предимствата, като училищата, вестниците и обществените услуги, предоставяни на македонски език, които са финансирани от югославското правителство, като контрапункт на опитите да се заличи македонската култура в пиринската област на България. 

3. До началото на 1951 г. югославската пропаганда има известни успехи сред емигрантите, но те постепенно се отвращават от югославяните, когато разбират, че главният интерес на Югославия е в набирането на емигранти, които да служат за разузнавачи и агенти за пропаганда, които да бъдат изпращани обратно в България. Смъртността сред тези нелегално преминаващи границата е висока и югославяните започват да принуждават емигрантите да изпълняват мисиите под заплаха от затвор  или насилие. До май 1951 г. над 60 от тези агенти са убити при опити да преминат границата или не са се завърнат от мисите си.

4. В началото на 1951 г. пропагандни брошури от Българския Национален Комитет (БНК) в западна Европа започват да се появяват в Скопие и до лятото на 1951 г. се създава нелегална секция на БНК. Това съвпада със загубата на престиж от страна на спонсорираната от Югославия  Емигрантска общност и на нейните срещи, на която емигрантите са принудени да присъстват, започва открит дебат и противопоставяне на нейната политика.

5. Лидерите на Българското емигрантско общество в Македония са както следва:

Президент: Мара Междуречка, 30 г., от Горноджумайска област в България.

Вице-президент: Радой Спасов, 35 г., бивш заместник-министър на Македония

Касиер: Методи Зъбчев, 24 г., от с. Крупник, Горна Джумая

Секретар: Серафим (фамилия - неизвестна), 20 г., от петричка област

Членове: Петра Гоцкова, 24 г., довереничка на югославяните. Той (така е в документа, бел. автора) замества Междуречка, когато тя отсъства.

Иван Кантарджиев, 25 г.

Кирил Славски, 25 г., от разложка област. Той е издател на "Гласът на Пирин", месечно издание на Обществото

Контролна комисия: Любен Хайдушки, 28 г. от Горноджумайска област. Има още двама членове, чиито имена са неизвестни.

6. Офисите на Обществото се състоят от три стаи и са заети от Междуречка, Славски, "Серафим" (фамилно име -неизвестно) и Зъбчев, които работят там перманентно. Обществото е било една от приоритетните цели на агентите на българското разузнаване, които действат в Македония и една група от трима агенти е била задържана; нейната мисия е била убийството на Междуречка.