Единство и сила!

Цветан БОНЧЕВ (в. ВИДИН - 31 август 2009 г.) От 27 юли до 2 август тази година средношколци от ПТГ "Васил Левски" и СОУ "Цар Симеон Велики" взеха участие в международен лагер за етнически румънци , носещ знаменателното име "Пояна Пинипуй" или в превод "Поляна на шишарките". Сиреч, уханието на боровите шишарки освежава духа, а семенните езичета на узрялата шишарка символизират единението на един етнос... Дотук добре, но съседите от север явно и не подозират колко семена от разпукналите се шишарки гният под земята в близост до дървото-майка, без да дадат живот на млада фиданка, а наоколо растат наволя десетки дървета от съвсем различен вид. Така е в природата, така е и сред хората. Безплатната екскурзия на въпросните деца е планирана като етническо мероприятие на безобидната на пръв поглед видинска организация AVE (в превод Румънска етническа асоциация). Тя е организирана и осъществена под патронажа на румънския премиер Траян Басеску. Искам да фоку

Всички ние, които се интересуваме от бъдещето на българо-македонските отношения, сме наясно със смисъла, който се влага в думите „Криза на македонската идентичност”. За мнозинството граждани на България и Р Македония това словосъчетание, което често присъства на страниците на големите ежедневници в двете съседни държави остава доста неясно – по-скоро синоним на проблеми, които са завещани от миналото, отколкото като ясно осъзнат съвременен казус. В най-проста форма „кризата на македонската идентичност” представлява задаването на въпроса „Кои сме ние – македонците? Как сме попаднали тук? По какво се различаваме и по какво си приличаме с нашите съседи?” И най-вече въпроса „Кое ни различава от българите? Защо те твърдят, че сме един народ?”. Както знаем, всяка една нация се основава на общото си историческо минало, на общата си религия, общия език, еднаквата култура – духовна и материална. Тъй като за целия свят, вкючително и на историците от Македония е ясно, че всички тези елементи на н

В най-новата история на Турция се открояват провалените опити на управляващите да наложат сигурността чрез насилие. Някои успешни правителства са постигнали известен напредък към установяването на парламентарна демокрация и основните граждански свободи, но националната сигурност – вътрешната и външната – винаги е оставяна на преценката на службите за сигурност. А те често се отнасят към международните стандарти за човешките права и турското законодателство с откровено презрение. Като резултат – картината на човешките права в страната е плачевна. Измъчването и насилията над задържани лица се е превърнало в нещо обичайно – независимо дали става дума за задържани за криминално престъпление или политически провинения. „Изчезванията” и извънсъдебните екзекуции са нов модел за насилие, който се появява в началото на 1990-те и до момента е отнел стотици животи. През последните шест години десетки затворници излежават присъди за изразяване на мнение, което не е било свързано с п

-Чул – недочул, тръгнал и той с момчетата към града! Ами ако го измамят? Ами ако затрие коня напусто? Те ти школо, те ти кантора! Тръгнал да ми ходи и той с другите балами! А ти – вместо да му кажеш каква е работата и ум да му вкараш – гледаш овцете да изкараш – че полето ще ти избега ако говориш със сина си първо! Добра жена беше бабата, но много наблизо и хвърляше погледа. Затова и дядо Ангел не се кахъреше за нейните ядове. Последните овце вече излизаха през голямата порта и Тимок весело махаше с опашка пред тях, нетърпелив да тръгнат по-скоро. -Я ми дай чантата – недей ми надува главата, че ми е писнало от тебе! Еле твоя мъж като не е балама, затова му е уврела главата – цел живот подир овците да оди! Остави момчето да ходи в града – ти си гледай двора и вземи като си рекла – да ми свършиш до утре цървулите, че тия съвсем са вече окъсани! Дядо Ангел грабна шарената торба и я преметна през рамо. Навъсен и леко прегърбен викна подир овцете и ги подкара по прашната улица. Всъщност дн

„Странно стича се живота...” Нощният хлад бавно движеше бистрите води на езерото. А те, със сигурност, отразяваха хилядите ярки звезди – надвиснали като светлините на голямо село над безкрайните хълмове. А те бяха тъмни. Той не си ги спомняше така тъмни – сякаш чудовищна паст бе погълнала стария – познатия от детството свят и очакваше утрешният ден, за да се нахвърли хищно върху последните оцелели спомени. Тези за безгрижните детски игри, за дългите търговски кервани и за малката бащина лодка, с която пореше водите на кроткото езеро. Сега имаше само хлад. В последните нощи този хлад проникваше и под дебелия ямурлук, за да се свие на кълбо в сърцето му и все по-често да му напомня за неизбежността на бъдещето – за страшната заплаха, която носи утрешния ден. Тишина и хлад. Сякаш дори дивите твари са напуснали отдавна тази мрачна земя. Погледна наоколо – другарите му бяха вперили взор към тъмнината на юг – напрегнато очакване или скрита надежда, че някъде там – отвъд страшната паст на см

Александра КАРАМИХАЛЕВА Когато чуя Чипровци, в съзнанието ми изникват: чипровските килими, Чипровското въстание и разбира се - Чипровският манастир. на фона на отминалата слава и величие, днес Чипровци е малко погранично селище с оредяло население, чиито жители бързат да ти покажат всичките си забележителности и да ти разкажат за тях. Това, което най-вече ме интересува, е да открия храма. Намира се на високо място в центъра на града и е посветен на "Св. Възнесение", датира от 1677 г., но уредничката на музея ни увери, че този храм е изграден върху основите на по-стара църква, вероятно от втората българска държава. Непосредствено до дувара на църковния двор са основите на величествения някога католически храм "Санта мария". Само част от стените са останали и от разрушената при въстанието през 1688 г. църква "Св. Никола" и Гушовският манастир над града. След като обядваме в Чипровци, потегляме към едноименния манастир. Пътьом спираме при възобнове ния белосн

Йордан Димитров е най-възрастният член на ВМРО, учител по професия. Завъ ршил е военно-въздушното училище, после Шуменския и Софийския университети и има дипломи за педагог и историк. Роден е в стражишкото село Нова Върбовка, от 1981 г. е в Арбанаси, където негова е третата нова къща в селото. Работи и във филмовия център в Горна Оряховица, който отговаря за 9 от бившите окръзи. Пенсионира се в Националния музей за архитектура във В. Търново. Патриот и верен на идеите си, интелектуалец и сигурен приятел, така го описват познатите му. НАИ-ЗНАЧИМОТО ДЕЛО - ЧЕШМАТА НА МОЯ ЖИВОТ, КАКТО ЙОРДАН ДИМИТРОВ САМ НАРИЧА П О-СТИЖЕНИЕТО СИ, Е СЪЗДАВАНЕТО НА ГРАДСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Както се казва, от гола поляна е създал фонда на хранилището, като всеки от експонатите с двете си ръце е намерил и прибрал във фонда. Стара волска кола, автентична футия (коша, в който се носи гроздето), станове и чакръци са сред 10 000-те предмета, които слагат началото на експозицията в железничар

П. К. Яворов не е широко известен в нашето общество, като четник на ВМРО, близък приятел на войводата Гоце Делчев и общественик, ангажирал живота и енергията си с борбата на българите в Македония за свобода. Днес публикувам в блога си една негова статия, излязла във в. "Свобода или Смърт" на 21 април 1903 г. Няколко месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Пускам я тук - без да се опитвам да правя аналогии и тълкувания, свързани със съвременната обстановка на Балканите. Както е казал Синът Божий " Който има уши да чуе - ще чуе , който има очи да види - ще види!" Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да имат едно право върху гърба на Македония и едно макар полуоправдание за въшата си работа спрямо тоя гръб; Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да намерят една причина за намеса в македонския въпрос и един, макар полублаговиден предлог за явната си македоноедска игра в него. Румъния разтършува с посребрен фенер македонските планини, та видя куцовласи