Йордан Димитров е най-възрастният член на ВМРО, учител по професия. Завършил е военно-въздушното училище, после Шуменския и Софийския университети и има дипломи за педагог и историк. Роден е в стражишкото село Нова Върбовка, от 1981 г. е в Арбанаси, където негова е третата нова къща в селото. Работи и във филмовия център в Горна Оряховица, който отговаря за 9 от бившите окръзи. Пенсионира се в Националния музей за архитектура във В. Търново. Патриот и верен на идеите си, интелектуалец и сигурен приятел, така го описват познатите му. НАИ-ЗНАЧИМОТО ДЕЛО - ЧЕШМАТА НА МОЯ ЖИВОТ, КАКТО ЙОРДАН ДИМИТРОВ САМ НАРИЧА ПО-СТИЖЕНИЕТО СИ, Е СЪЗДАВАНЕТО НА ГРАДСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Както се казва, от гола поляна е създал фонда на хранилището, като всеки от експонатите с двете си ръце е намерил и прибрал във фонда. Стара волска кола, автентична футия (коша, в който се носи гроздето), станове и чакръци са сред 10 000-те предмета, които слагат началото на експозицията в железничарския град. Стойността им е етнографска, а истинската историческа стойност имат предметите, за които се знае на кого са принадлежали. Така музеят открива и пази дълги години куртката и чантата на Стефан Стамболов, много партизански куртки и кървави ризи. Голяма е помощта на учителката Димка Атанасова, която е първата жена, почнала да събира експонати и да ги подрежда във витрина във Второ основно училище в града. Уникални за експозицията са и барутницата от биволски рог, както и златна чаша, каквато руският император Александър II е подарявал на опълченците. Големи тълпи от посетители събирала и картичката, която някой войник издялкал от чамова дъска, от сандък за патрони. В единия й край с химически молив е нарисуван тесак (малък меч) и лавров венец, а надписът гласи "Всички чакаме мира". За всяко от тях Йордан Димитров е водил преговори, за да може нарастващият фонд на музея да се сдобие и с тях.
За сбирката властите определят да се съхранява в дома за сираци, а да се намерят и подредят всичките предмети отнело почти 7 години. На 2 юни 1973 г. музеят отваря врати, а Йордан Димитров се захваща с нова професия...
Градски исторически музей - Горна Оряховица
НА ПАТРИОТИЗЪМ ЧЛЕНЪТ НА ВМРО СЕ УЧИ ОТ ДЕТЕ. На 15 септември 1940 г., точно когато Добруджа е върната на България, Йордан Димитров започва първо отделение в училището в с. Нова Върбовка. Децата попадат в една учебна стая, в която духът на патриотизъм ги обзема от прага. Още тогава те възприемат, че има българско население,което не е в границите на родината. На стената виси картата на Санстефанска България, на която с черно са отбелязани поробените от съседните държави територии, в които живеят българи. В паметта на детето остават и думите на учителя: "Заветът на вашите деди е да освободите земите на България". Учебните часове минават пред погледа от стената на цар Борис III и Августейшото семейство, както и икона на Христос. Всеки ден започва с молитва. Близо 60 години по-късно педагогът е все така пламенен патриот. В дома си той пази един вече пожълтял и оръфан учебник за войника, издаван през 1930 г., в който са събрани най-важните теми от обучението на военнослужещите. В дебелата книга армейският издателски фонд е събрал уменията как да определят часа по слънцето, малко биология и доста история. Тази книга е повлияла много за патриотичното образование на младия мъж. От нейните страници той научава за живота и битките на Гоце Делчев, Даме Груев и останалите комити в Македония. Димитров сам признава, че което се прочете като дете, то остава. Така и в следващите години в гимназията историята много му се удава.
ЙОРДАН ДИМИТРОВ Е В ОСНОВАТА И НА ПЪРВОТО ЧЕСТВАНЕ НА 80 Г. ОТ ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1983 Г. Тогава пред ДНА на митинг се събират само една рота от военното училище и два класа ученици. Тогава подобно отбелязване има само във В. Търново. Въпреки че идеите, че населението в Македония е българско, не са харесвани от управляващата комунистическа партия, Димитров никога не е имал проблем с властта заради убежденията си. Той дори е първи секретар на Градския комитет на комсомола в Горна Оряховица, а през 1958 г. учи и във Висшата партийна школа. Според него дейците на македонската революция Гоце Делчев, Яне Сандански са социалисти по убеждение. А Димитър Благоев и Никола Габровски са свързани с борбите на българите в Македония. Вторият дори е бил секретар на конгреса на ВМРО в Рилския манастир.
КОГАТО В НАЧАЛОТО НА 90-ТЕ ГОДИНИ МАЯ ВАПЦАРОВА, племенница на класика Никола Вапцаров, сформира общобългарски съюз "Македония", Йордан Димитров е сред първите, които подкрепят идеята й. Тогава заедно с 52-ама ентусиазирани родолюбци, все висшисти, архитекти, лекари, правят във В. Търново Македоно-Одринскодружество "Иванка Ботева", а сбирките си правят до Старите хали. То не е толкова дълголетно като Съюза на македонските културно-просветни дружества и скоро изчезва. Целият архив е предаден в Държавния архив, за да го помнят поколенията. Съюзът обаче съществува и днес, но под друго име. От 1992 г. това вече е ВМРО-СМД, а три години по-късно - и ВМРО-БНД, което вече участва и в избори, защото единствено участието в политиката е възможността съмишлениците да прокарат своите планове. Преди девет години е създадена и структурата в Арбанаси, на която от основаването председател е именно той. А Йордан Димитров е съпричастен с идеите на Съюза още от 1974 г., когато се запознава с главния му секретар Иван Иванов и британската историчка Мерсия Макдермот. С нея пък нашенецът води кореспонденция през следващите години и е в час с разработките й за бита и историята на българите, които тя прави.
ЙОРДАН ДИМИТРОВ Е И ЕДИНСТВЕНИЯТ ТЪРНОВЕЦ, КОЙТО ПАЗИ ТЕЧЕНИЕТО НА СП. "ИЛЮСТРАЦИЯ ИЛИНДЕН" ОТ ОСНОВАВАНЕТО МУ ПРЕЗ 1928 г. до 60-ата книжка шест години по-късно. Всичките броеве са грижливо подвързани, а в дома му попадат от бежанец от Велес. А веруюто, което отстоява Димитров през целия си живот е, че "народ, който превръща историята си в политика и политиката си в история, унищожава миналото си и няма бъдеще".
Георги Бъчваров
Коментари