Цветан БОНЧЕВ (в. ВИДИН - 31 август 2009 г.)
От 27 юли до 2 август тази година средношколци от ПТГ "Васил Левски" и СОУ "Цар Симеон Велики" взеха участие в международен лагер за етнически румънци, носещ знаменателното име "Пояна Пинипуй" или в превод "Поляна на шишарките". Сиреч, уханието на боровите шишарки освежава духа, а семенните езичета на узрялата шишарка символизират единението на един етнос... Дотук добре, но съседите от север явно и не подозират колко семена от разпукналите се шишарки гният под земята в близост до дървото-майка, без да дадат живот на млада фиданка, а наоколо растат наволя десетки дървета от съвсем различен вид. Така е в природата, така е и сред хората.
Безплатната екскурзия на въпросните деца е планирана като етническо мероприятие на безобидната на пръв поглед видинска организация AVE (в превод Румънска етническа асоциация). Тя е организирана и осъществена под патронажа на румънския премиер Траян Басеску.
Искам да фокусирам вашето внимание още веднъж, този път върху фразата "под патронажа на Траян Басеску". тя наистина звучи сериозно, защото в случая е замесено името на румънския премиер. Така че, ако човек малко се замисли ще открие, че тук става дума за една последователна, задълбочена и непочтена асимилаторска политика, извън пределите на бленуваната от румънските политици Велика Румъния.
Някой ще възрази: Но нали живеем във времето на световната глобализация?!
Ако на тази оптимистична теория противопоставим съмненията на песимиста за дълголетието на ЕС излиза, че народите по света са улучили на съседи, а по волята на съдбата (и не само на нея) многовековната българска държава в наши дни граничи отвсякъде със... себе си. Тоест, лежим, дремем на лакътя си и сънуваме прекрасните сънища за Световната глобализация.
Нямаше да си позволя да си губя времето, ако този проблем не беше колкото смешен, толкова и сериозен. Защото в "Пояна Пиниуй" не участваха децата на етнически румънци, живеещи в България. Повечето от българските средношколци нямаха не само етническо, но дори и далечно влашко коренче в рода си. Едно девойче си пишело по е-мейл със свой връстник от Румъния, други пък, завършили курса по румънски език, въобще не разчитали на Скайпа, а на шанса след година време да продължат своето образование в съседна Румъния.
Далеч съм и от мисълта, че тези български младежи и девойки споделят етническите блянове на част от нашите съседи, но не е изключено някой от присъстващите да се е препознал като потомък на древните даки. Тук не става дума само за хора, определящи себе си като носители на румънско самосъзнание. Срещат се и такива. Тук става дума за етническите претенции на северните ни съседи към цели селища и региони по поречието на река Дунав. Румънци сме били. Няма ли кой да накара миналото да проговори? Няма ли кой да спре фалша и лицемерието, облечени в благородни униформи и най-сетне да вдигне обсадата на късата историческа памет, наша и чужда? Ежедневието на лагерниците в Брашов е било наситено с мероприятия, провеждани от кфалифицирани преподаватели по хореография, изобразително изкуство и музика. Туристическото ориентиране било включено като начин за разтоварване.
Сред българчетата преобладавали и ученици с художествени наклонности, което и предизвикало тяхното участие в уж дружеското мероприятие, организирано от Република Румъния. В това чисто етническо мероприятие участвали около 200 деца от Сърбия, България, Молдова, Украйна и Румъния. Нещо като нашенското "Знаме на мира". Но без криват, която се пресича с политическата константа на младежкото мероприятие.
Летуващите били настанени в запазен бивш пионерски лагер на 450 метра надморска височина в подножието на Карпатите. Прави впечатение, че в Румъния не всички ученически почивни станции са раздържавени като у нас, а в определени случаи се използват услужливо в посока на една добре обмислена национална политическа доктрина. Румънското правителство дори заделило средства и през тази страстна за децата седмица им организирало екскурзии до Букурещ, включващи посещения на румънския парламент, на техния Национален исторически музей и на древен манастир в съседство с уникалните за Балканите кални вулкани. Религия, политика, изкуство, история и туризъм се предложили услужливо в търсене на общ език с децата от различни страни и различни или близки етноси. От AVE обещали на учениците екскурзията да продължи през месец декември с център град Тимишоара, запланувана вече като научна среща "Алба Юлия".
Не ви ли прави впечатление, че нашите съседи работят активно, като се включват правителство, асоциации, може би и разузнаване, което при тях едва ли е разсекретено както у нас, за да остане Родината ни разграден двор за нечистоплътните домогвания на съседите ни от север, запад и юг.
Няма по-хубаво нещо от това, изкуството да събере под един покрив млади хора от балканските държави, освен ако някой искусно не цели голямото човешко изкуство да бъде поставено в услуга на нескрити етнически цели. Именно срещу такива опасни домогвания незабавно трябва да се възпротивим!
От 27 юли до 2 август тази година средношколци от ПТГ "Васил Левски" и СОУ "Цар Симеон Велики" взеха участие в международен лагер за етнически румънци, носещ знаменателното име "Пояна Пинипуй" или в превод "Поляна на шишарките". Сиреч, уханието на боровите шишарки освежава духа, а семенните езичета на узрялата шишарка символизират единението на един етнос... Дотук добре, но съседите от север явно и не подозират колко семена от разпукналите се шишарки гният под земята в близост до дървото-майка, без да дадат живот на млада фиданка, а наоколо растат наволя десетки дървета от съвсем различен вид. Така е в природата, така е и сред хората.
Безплатната екскурзия на въпросните деца е планирана като етническо мероприятие на безобидната на пръв поглед видинска организация AVE (в превод Румънска етническа асоциация). Тя е организирана и осъществена под патронажа на румънския премиер Траян Басеску.
Искам да фокусирам вашето внимание още веднъж, този път върху фразата "под патронажа на Траян Басеску". тя наистина звучи сериозно, защото в случая е замесено името на румънския премиер. Така че, ако човек малко се замисли ще открие, че тук става дума за една последователна, задълбочена и непочтена асимилаторска политика, извън пределите на бленуваната от румънските политици Велика Румъния.
Някой ще възрази: Но нали живеем във времето на световната глобализация?!
Ако на тази оптимистична теория противопоставим съмненията на песимиста за дълголетието на ЕС излиза, че народите по света са улучили на съседи, а по волята на съдбата (и не само на нея) многовековната българска държава в наши дни граничи отвсякъде със... себе си. Тоест, лежим, дремем на лакътя си и сънуваме прекрасните сънища за Световната глобализация.
Нямаше да си позволя да си губя времето, ако този проблем не беше колкото смешен, толкова и сериозен. Защото в "Пояна Пиниуй" не участваха децата на етнически румънци, живеещи в България. Повечето от българските средношколци нямаха не само етническо, но дори и далечно влашко коренче в рода си. Едно девойче си пишело по е-мейл със свой връстник от Румъния, други пък, завършили курса по румънски език, въобще не разчитали на Скайпа, а на шанса след година време да продължат своето образование в съседна Румъния.
Далеч съм и от мисълта, че тези български младежи и девойки споделят етническите блянове на част от нашите съседи, но не е изключено някой от присъстващите да се е препознал като потомък на древните даки. Тук не става дума само за хора, определящи себе си като носители на румънско самосъзнание. Срещат се и такива. Тук става дума за етническите претенции на северните ни съседи към цели селища и региони по поречието на река Дунав. Румънци сме били. Няма ли кой да накара миналото да проговори? Няма ли кой да спре фалша и лицемерието, облечени в благородни униформи и най-сетне да вдигне обсадата на късата историческа памет, наша и чужда? Ежедневието на лагерниците в Брашов е било наситено с мероприятия, провеждани от кфалифицирани преподаватели по хореография, изобразително изкуство и музика. Туристическото ориентиране било включено като начин за разтоварване.
Сред българчетата преобладавали и ученици с художествени наклонности, което и предизвикало тяхното участие в уж дружеското мероприятие, организирано от Република Румъния. В това чисто етническо мероприятие участвали около 200 деца от Сърбия, България, Молдова, Украйна и Румъния. Нещо като нашенското "Знаме на мира". Но без криват, която се пресича с политическата константа на младежкото мероприятие.
Летуващите били настанени в запазен бивш пионерски лагер на 450 метра надморска височина в подножието на Карпатите. Прави впечатение, че в Румъния не всички ученически почивни станции са раздържавени като у нас, а в определени случаи се използват услужливо в посока на една добре обмислена национална политическа доктрина. Румънското правителство дори заделило средства и през тази страстна за децата седмица им организирало екскурзии до Букурещ, включващи посещения на румънския парламент, на техния Национален исторически музей и на древен манастир в съседство с уникалните за Балканите кални вулкани. Религия, политика, изкуство, история и туризъм се предложили услужливо в търсене на общ език с децата от различни страни и различни или близки етноси. От AVE обещали на учениците екскурзията да продължи през месец декември с център град Тимишоара, запланувана вече като научна среща "Алба Юлия".
Не ви ли прави впечатление, че нашите съседи работят активно, като се включват правителство, асоциации, може би и разузнаване, което при тях едва ли е разсекретено както у нас, за да остане Родината ни разграден двор за нечистоплътните домогвания на съседите ни от север, запад и юг.
Няма по-хубаво нещо от това, изкуството да събере под един покрив млади хора от балканските държави, освен ако някой искусно не цели голямото човешко изкуство да бъде поставено в услуга на нескрити етнически цели. Именно срещу такива опасни домогвания незабавно трябва да се възпротивим!
Коментари