Местните избори най-накрая отминаха и страстите постепенно заглъхват. Интересно е, че докато скандалите около самите избори заливаха медиите ежедневно, никой не обърна внимание на това как студентите бяха прецакани от Закона за местните избори и повечето от нас бяха лишени от правото си на глас.
Както, може би, сте разбрали за да гласуваш трябваше да имаш адресна регистрация във Велико Търново за последните 10 месеца. Ако нямаш такава и искаш да гласуваш трябва да се върнеш в родния си град. Никой не взима предвид това, че ти, евентуално, искаш да участваш в избора на управлението на града, в който живееш сега, и в който би желал да се реализираш след дипломирането.
Нека съвсем бегло разгледаме схемата, по която беше осакатен изборния процес, като се отне правото на глас на една голяма част от българската мислеща младеж – студентите. Нека вземем за пример Велико Търново и студентите от ВТУ. В университета се обучават повече от 10 000 студента. От тях около 1200 живеят на общежитие и следователно имат адресна регистрация. От тези 1200 трябва да извадим българските студенти от Македония, Западните покрайнини, Бесарабия и Банат, повечето от които нямат право да гласуват тук, както и студентите първокурсници, които не са живели във ВеликоТърново миналата година. Тоест, най-много 700 от студентите в общежитията имат право да гласуват във Велико Търново. Останалите студенти – тези, които живеят на квартира масово нямат адресни регистрации тук.
Излиза, че дори по-най груба сметка поне 60% от студентите във ВТУ нямаха право да гласуват във Велико Търново, защото не отговаряха на условието за 10 месечната адресна регистрация. Трябва да вземем предвид и това, че студентите, които все пак имаха адресна регистрация трябваше да подадат заявление, че искат да гласуват в града, където учат. Никой, обаче, не си направи труда да обясни къде, как и докога точно става подаването на заявленията. Останалите студенти – тези, които нямат регистрация тук трудно биха могли да гласуват дори по родните си места, защото понеделника след изборите официално не беше обявен за неучебен ден и младежите трябваше да изпуснат лекциите си ако искат да постъпят като отговорни граждани и да изминат, например, 400 км. за да упражнят правото си на глас.
Нека отбележим, че идеята за 10 месечната адресна регистрация не е крайно лоша сама по себе си. Но какво пречеше учащите да могат да гласуват, там където учат срещу бележник или студентска книжка, както на Евроизборите през пролетта.
Да си зададем въпроса – Защо някой иска да затрудни студентите да изразяват гражданската си позиция? Отговорът е повече от ясен. Студентите са „неудобни” гласоподаватели. Нашият глас не може да се купи срещу килограм ориз, кебапче с хлебче или намачкана 20 левова банкнота. Нашият глас не може да се спечели с лицемерие, викове, заплахи и фалшиви лозунги. Нас не могат да ни качат на автобуса и да ни научат да казваме на Ани Цолова, че отиваме на гости при роднините...
Студентите гласуват по съвест. Студентският глас е силен и променя статуквото. А несъвестните хора не искат статуквото да бъде променяно. Хиляди млади хора бяха ограбени само във Велико Търново. Откраднаха ни правото да променим България. А колко други бяха ограбени във Варна, София, Пловдив, Русе, Свищов, Шумен...
Кражбите трябва да спрат. Защото с такива закони не се крадат само бюджети, еврофондове и пр. Краде се нашето достойнство, краде се правото ни да сме полезни на своята страна, на града в който живеем.
Ако политиците имат воля да спрат изборните измами нека спрат автобусите, а не студентите! Студентите имаме право на глас!
Коментари
Препоръчвам ти, когато имаш възможност, да разгледаш "Български исторически блогове" - там има някои наистина ценни неща!