В южната част на днешна Република Македония, близо до втория по големина град Битоля се намира величествената планина Пелистер. Тук преди 85 години, по времето на Първата световна война българският войник написа славни страници от националната ни военна история. Споменът за тези славни времена е избледнял с времето. Идеологическата историография през последните 50 години наричаше Първата световна война война между два империалистически лагера, война за чужди интереси. Не така са смятали обаче героите от славната 6-а пехотна Бдинска дивизия по непристъпните зъбери и окопи на Кота 1248, Червената стена, Братин дол. Днес споменът за тях оживява само върху надгробните паметници на загиналите офицери в църковния двор на никому неизвестното, но толкова прославено в българската военна и революционна история село Цапари.
(Паметникът на победите във Видин)
Селото е център на община от около 500 жители и се намира на двадесетина километра, западно от Битоля. Голяма част от местното население (около 2500 души) се е изселила в Австралия в края на 50-те години. Останали са само полуразрушени къщи от камък и.... спомени за славните времена.
В края на XIX и началото на XX век Цапари наброява около 200 къщи, в които се раждат много будни българи.Те наричат с името на воина светец Свети Георги своята внушителна църква, построена през
1888 г. “с помощта на целия народ”, както гласи надписът на български език над входа.
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото дава 96 жертви. Признателните цапарци изграждат още през 1906 г. в двора на църквата “Свети Георги” костница, в която са прибрани юнашките им кости. Там те се пазят до 70-те години, когато са преместени в центъра на селото, където е устроен голям соцреалистически паметник, украсяващ и днес герба на община Цапари. На челно място са плочите с имената на илинденци всичките завършващи на “ов”. В задната част на този мемориал обаче сърбокомунистите са прикачили плоча с имената на убити партизани от съпротивата. Те вече са с “правилни” имена завършват на “ски”.
По време на Първата световна война по върховете на Пелистер, точно над селото, са разположени позициите на 6-а пехотна Бдинска дивизия. Местните хора като едни добри българи, в студ, мраз и непроходим сняг, с мулета и волски впрягове, а често и с чували на гръб пъплят по стръмните височини, за да носят храна и вода на своите братя от Видинско, Ломско, Плевенско, Свищовско. На връщане те прибирали телата на загиналите герои и ги погребвали като свои. Офицерите, както подобава в двора на църквата “Свети Георги”. Войниците полагали до своите мъртви роднини в подредено гробище, западно от църквата. За седемте офицери, намерили вечен покой в църковния двор, са направени красиви мраморни паметници, които 85 години са оцелели за чест и слава на България и на местните жители, които са ги запазили. Това са единствените останали български офицерски паметници в днешната Република Македония. През 70-те години по настояване на сърби от побратимено село от Сърбия войнишките кръстове и единият от скромните паметници на войнишкото гробище са заличени с багер, но гробовете остават непокътнати. Днес бившето гробище е поляна, на която пасе добитък. Самотно циментово паметниче с изличени от времето надписи показва, че тук е последният дом на 214 души от Шеста пехотна Бдинска дивизия, от славните 3-и пех. Бдински полк, 15-и пех. Ломски полк, 16-и пех. Ловчански полк, 51-ви, 55-и, 58-и пех. полкове, 1-ви планински артилерийски полк, 12-и, 19-и артилерийски полк, 6-а Пионерна дружина.
Но за разлика от останалите 470 български военни гробища в Македония, безмилостно разсипани от сърбомани и вандали, роднините на взводните командири от 8-а рота на 3-и пехотен Бдински полк поручик Иван Живков Тодоров от гр. Видин, подпоручик Цено Витков Ламбрев от с. Урбанци, Кулско, и командирът на ротата капитан Иван Филипов Илиев от Видин, паднали на Кота 1248 в един и същи ден 7 май 1917 г., както и на подпоручик Владимир Пюскюлиев от Свищов от 2-ра рота на 58-и пехотен полк, на подполковник Павел Иванов Иванов от Велико Търново, убит при Червената стена, днес могат да се поклонят на техните паметници.
Къде са днес тези горди българи от село Цапари, потомци на революционери и комити? Част от тях стават жертви на антибългарския терор след Втората световна война. Други, без съд и присъда, са изгнили в югославските концентрационни лагери. Голяма част са намерили спасение в чужбина. Днес 82-годишният бай Стеван Мицковски без притеснение си припомня превратностите на дългия си живот. Родил се като Стеван Мицков, по сръбско го прекръстили на Мицкович, после като войник от българската армия в 7-и дивизионен артилерийски полк отново бил Мицков, но като гражданин на Социалистическа република Македония станал Мицковски. Цял живот е заклеймяван, загдето е служил в българската армия. Преживял какво ли не, бай Стеван и днес се радва на всеки български офицер. Все пак най-хубавите му млади години са преминали под команда на точно такива български офицери.
http://www.vidinistoria.com
Коментари