Внучки на българския революционер и воевода Мише Развигоров живеят във Велико Търново

Във Велико Търново живеят две внучки на легендарния воевода Мише Развигоров, които са наследили гордия му дух, чувството за справедливост и борбеност. Въпреки многобройните житейски и съдбовни перипети, жените са съхранили родовата памет. Савка Развигорова ­ Копринкова е дъщеря на Страхил развиговор, син на македонския воевода. Бистра Коларова е нейна първа братовчедка. Нейната майка е дъщеря на Мише Развиговор, а баща й е известният журналист и оратор Никола Коларов.
Съдбата на Развигорови е сюжет за историческа драма. Баща ми Страхил е революционер от Щип и деец на националноосвободителното движение в Македония, започва разказа си Савка Развигорова ­ Копринкова. След смъртта на дядо Мише Развигоров през 1907 г. семейството се премества в България. Страхил завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 г. се дипломира „Право” в Софийския университет, а междувременно се включва активно в дейността на ВМРО в Пиринска Македония. Работи като адвокат в Кюстендил, София, Скопие и Елена. При разцеплението във ВМРО през 1928 г. поддържа Ванче Михайлов. Избран е за член на Централния комитет на организацията и заема тази длъжност до април 1932 г. През 1934 г. след преврата на Кимон Георгиев ВМРО е забранена. Тогава вуйчо е интегриран в Елена, включва се в разказа Бистра Коларова.

След 1944 г. Страхил Развигоров е споходен от съдбата на многобройните участници в националноосвободителното движение в Македония. През 1946 г. по нареждане на Георги Димитров всички дейци на ВМРО са арестувани. Минава хайка за една нощ в цялата страна и всички са прибрани, продължава да разказва със сълзи Савка. 106 поборници са затворени в Плевенския затвор. Семейството губи връзката със Страхил. Започват да ходят от град на град да търсят вести. Разбрахме, че са го закарали в Пазарджишкия затвор и там са ги избили по най-жесток начин, а гробът му никой не знае, реди родовата история Савка.
Само от баба си и майка си е отгледава Бистра Коларова, другата внучка на Мише Развигоров. Докато семейството живее в Скопие баща ми Никола Коларов беше главен редактор на вестник „Целокупна България”, разказва Бистра. Там той води широка журналистическа и ораторска дейност. Баща ми беше доцент по международно право и история на дипломацията. Преподаваше в Свободния университет в София. Преди това следва в Париж. Там успява да интервюира Махатма Ганди, който му подарява свой портрет с автограф. Докато живее във Франция Коларов привлича за каузата на Македония видни интелектуалци и политици.

Народния съд осъжда Никола Коларов на 10 г. задочно затвор по процеса на журналистите. Коларов е принуден да се крие 12 г. като е живял под чуждо име в Елена, а след това с помощта на църквата се крие по манастири, включително и в Къпиновския, разказва дъщеря му. С протекциите на партриарх Кирил и митрополит Стефан станал управител на църковното стопанство. През лятото на 1956 г. някой е предал татко на Държавна сигурност. Видях го след 13 г., преди да го отведат в София. Последният ми спомен за него беше, когато бях 6-годишна, разказва Бистра. Никола Коларов е пратен да излежава присъдата си в Старозагорския затвор при строг режим. След две години го пращат в Белене. Там остава година. През 1960 г. по случай 9 септември го амнистираха и го пуснаха. Дойде си вкъщи, но живя само 4 месеца, покоси го инфаркт и почина, разказва Бистра. На погребението му идват Димитър Талев, Симеон Радев и патриарх Кирил.