От: Сп. "Правен Свят" - юли/август 08
Автор: Петко Бочаров
www.legalworld.bg
Известно ли ви е името Кръстьо Мисирков? Лично аз научих кой е този човек едва сега. И то от нашия печат. И във връзка с уж дребно събитие, а всъщност се е получило нещо много забавно.
Роден през 1874 г. в Егейска Македония (както пишеше във вестника) този "книжовник и просветител" го изучавали в училищата на Скопската бивша югославска република като "знаме на македонизма", като "македонец на ХХ-я век и баща на съвременния и книжовен македонски език". Нямащ нищо общо с каквото да било българско. "Татко на македонската нация" - пак така пише във вестника.
И изведнъж - ядец!!!
Съвсем случайно, в някакъв малък антикварен магазин тук, в София, откриват изчезнал преди повече от 70 години ръкопис на Мисирков, в който той се самоопределя като "македонски българин". Гръм и мълния!!! За подобно самосъзнание там, край Вардара, от 1945 г. насам арестуват или пребиват, пращат в затвори или лагери, лепят етикет "бугарин-татарин". Какво излиза? Конфузно лъсва идиотизмът на две пропагандни линии от антибългарската пропаганда на скопските сърбокомунисти. В първия случай самият "баща на съвременния книжовен македонски език", сиреч на изкелефещения с чуждици вариант на трънския диалект, се е имал за българин.
Но какво значи да си баща на език?
Как така Мисирков ще е измислил "македонския език"? Както са измислили есперантото, ли? Сяда, значи, някакъв и измисля език. хем книжовен, хем и съвременен. Кои в случая са идиотите - тези, които ти поднасят абсурда или ония, от които се очаква да повярват в абсурда? Мисирков обаче бил и родител на македонската "нация". Чувате, нали? Нация!!! Жителите на географската област, наречена Македония и влизаща в пределите на три държави - Вардарската република, Гърция и България - била нация! Очевидно е, че за идеолозите на "македонизма" един абсурд не е достатъчен. Защо да не са два, и то - един до друг. Та да е сигурно, че никой няма да се усъмни в тъпотията на техните автори. Вие, уважаеми читатели, знаете ли например кой е "таткото" на българската нация? Питам, защото аз не знам. Или пък, да кажем, "таткото" на китайската нация. Или на френската, германската, британската... Ако в цялата тая история има едно нещо безспорно, то е, че ръкописът на Мисирков идва като най-звучният досега шамар за родоотстъпниците край Вардара, като най-голямата им излагация изобщо.
Но излагация пред кого?
Никак не съм убеден, че общественото мнение ще разбере до каква степен тази излагация е унизителна. По-скоро си мисля, че епизодът с ръкописа на Мисирков ще си отшуми само в кръга на историците и архиварите. Но този епизод е подходящ повод, за да поговорим пак за балканската политика на Скопие. Не е излишно някои аспекти на проблема "македония" да се дискутират по-често, защото е крайно време той да получи дългосрочно решение.
Сигурно сте забелязали, че в този текст избягвам да използвам названието "македония", макар и ние да бяхме първите, признали за независима бившата югославска република. Скопските управници упорито наричат държавата си Македония и може би се надяват, че в крайна сметка ще успеят да наложат това име на всички. Няма да стане. Убеден съм твърдо, че Гърция никога няма да се съгласи названието да бъде само "Македония". И тъй като съм абсолютно сигурен, че официалното име на Скопската република няма да е само "Македония", засега използвам евфемизми.
Че Гърция няма да пусне Скопие нито в НАТО, нито в Европейския съюз,
докато не смени името на държавата си, се доказа от ветото, което Атина упражни на срещата на НАТО в Букурещ (2-4 април т.г.), когато бившата югорепублика уж трябваше да получи покана за членството в Атлантическия пакт. Защо Атина е така безкомпромисна? Много просто: за да предотврати всяка вероятност някой ден, независимо кога, да бъдат предявени териториални претенции към северозападната гръцка провинция, носеща също името Македония. Основателно, предвид факта, че вече 63 години скопските сърбокомунисти предявяват териториални претенции към Пиринския край в съседната им България. Претенциите към района около Благоевградм Сандански, Петрич и Мелник, към Пирин планина и долните течения на Струма и Места са били неведнъж изричани на всеослушание.
Тук обаче трябва да се прибави и още нещо, което е сто пъти по-тежко като аргумент, за да сложим ново начало в отношенията ни си със Скопската република, каквото и название тя да получи. Имам предвид мръсната, долна, кална, клеветническа кампания на абсолютно всички скопски медии срещу България. Имам предвид
наглите кражби от нашата история.
Репресиите, на които е подложен всеки в тази република, дръзнал да се смята за българин. (Интересно как сега, след ръкописа на Мисирков, ще обясняват репресиите). Налага се, така мисля, да осъзнаят, че ако продължават да се придържат към досегашното си поведение и ние, като гърците, ще престанем да им разчистваме пътя към евроатлантическата общност. Защото е невъзможно, а и ЕС няма да го допусне, едно членство на Скопие в НАТО да бъде гарнирано с враждебност, клевети и заговори срещу съседна страна.
За да не бъда обвинен в пристрастие обаче, длъжен съм все пак да отбележа, че напоследък (малко преди и след срещата на НАТО в румънската столица) се забелязва нещо като раздразнение у нашите управляващи - вероятно реакция на безобразието с поругания бюст на Тодор Александров в Скопие. Президентът Първанов се задоволи да посъветва тамошните власти
"да прочетат внимателно историята".
Външният министър Калфин каза нещо за отношенията между две страни членки на НАТО, какви трябва да бъдат и какви не. А председателят на парламента Пирински пък заяви, че трябвало да се забравят "стереотипите от миналото". трогателно! Но и наивно, предвид с кого си имаме работа.
Не, цялата концепция на отношенията ни със скопските сърбокомунисти трябва според мен да се смени. Никакво снизхождение повече. Не криворазбраната толерантност е пътят да се печелят симпатии. А и защо е тази припряна готовност да им се издават български паспорти. За да бягат на запад? Много повече заслужават такъв документ българите от бившите републики на СССР, от Албания или Косово.
Странно и трудно обяснимо е това наше поведение, ако го сравним с гръцкото. Защото имаме далеч повече основания от гърците да пресичаме домогванията на Скопие към НАТО и ЕС при наличието на днешното им поведение, а не го правим. Оставяме на съседите от юг да свършат работата. Те си нямат ОМО, каквото ние си имаме, но това не ги спира да покажат кой поръчва музиката, нали?
Коментари