Пропускане към основното съдържание

Спомени за Димитър Списаревски

* Из книгата на генерал Стоян Стоянов "Ние бранихме тебе, София" (със съкращения)

Денят преди четвъртото нападение на София бе Никулден. Бяхме се събрали вечерта почти всички летци в квартирата на поручик Николай Йорданов, командир на първа ескадрила, който преживя всички бомбардировки и въздушни боеве, но впоследствие загина трагично в отечествената война и то не във въздуха, а на земята.

Времето от сутринта бе навъсено, гъста мъгла бе покрила полето и самолетите се виждаха само от близко разстояние. ... ние решихме, че на другия ден няма да има нападения и полети. Затова се събрахме вечерта на другарска веселба. Часовете минаваха бързо и по-приятно, отколкото при дежурството. ...

Наближаваше вече 22 часът. През цялата ми летателна дейност и особено при бойна обстановка за мен беше неписан закон да се прибирам и почивам, даже и когато не ми се спи, като имах предвид напрежението, което може да преживея на следващия ден. И никога и за нищо не нарушавах този навик. Но под влияние на хубавото вино и общото настроение, а и като виждах какво е времето, тази вечер бях почти склонен да направя изключение и да закъснея с още половин час. За всеки случай излязох навън да погледна още веднъж небето и за моя голяма изненада установих, че облачността се беше разкъсала и на много места блещукаха изцъклени в студената нощ звезди. Очевидно беше, че времето се подобрява и на другия ден полетите ще бъдат възможни. Дори си помислих, че може да ни споходи и противникът, който не ни бе безпокоил от десет дни. И въпреки повишеното настроение реших да остана верен на навика си и си тръгнах. Някой от летците подхвърли, че съм лягал с кокошките, че съм бил домашна котка и пр. 

...

- Добре, щом се прибираш и ме оставяш, аз ще продължа да летя в двойка с Пилето (така наричаха подпоручик Кюмюрджиев) - обади се Димитър Списаревски с басовия си глас. 

Те двамата бяха седнали върху голям походен сандък в дъното на стаята, до стената. Списаревски бе прихванал с лявата си ръка Кюмюрджиев през раменете. Потупа го приятелски по рамото и усмихнат попита:

- Кажи бе, Пиле, нали ние с тебе ще продължим, щом поручикът ни оставя?

Кюмюрджиев бе едва 22-годишен, със стройна спортна фигура и прекомерно стеснителен. И сега си пусна "боята", усмихна се срамежливо, двете трапчинки се показаха на страните му. Кимна с глава в знак на съгласие. 

Така ги запомних - прегърнати. И това бе последният ми спомен от моя необуздан съвипускник и ученик в изтребителното дело Димитър Списаревски и от добрия, възпитан момък Кюмюрджиев.  

Боят на 20 декември - подвигът на Списаревски

На 20 декември осъмнахме при разкъсана облачност над цяла Югозападна България, а към 10 часа облачността съвсем намаля - над по-голямата част от района грееше зимното слънце. Метеорологичната обстановка бе подходяща за нападение и противникът не закъсня да се яви. Около 60 бомбардировача и почти толкова изтребители навлязоха над Балканския полуостров в 11 часа и 14 минути пак през областта на град Валона и се отправиха към Шкодра, където се разделиха на две групи, които продължиха поотделно към София и се събраха отново едва в района Дупница - Самоков. 
...

Обедът остана недоизяден. Захвърлил лъжицата, Списаревски се качи в самолета си, а техниците и войниците наоколо не удържаха смеха си, когато го чуха да вика с басов глас:

- Кучета, не ме оставят да си изям поне фасула! Давай, момче, коланите да закопчавам по-бързо, защото те не чакат, а идват, бързат и си търсят късмета... Мама им мръсна!

Настъпи обичайната тишина в очакване на сигнала за излитане. Летците бяха вече с привързани колани в затворените кабини, а техниците стояха до самолетите с готовност най-бързо да пуснат моторите. 

Беше 12 часа и 30 минути, когато след глухото изпукване на сигналния пистолет червената ракета се извиси нагоре, направи дъга и със съскане падна до най-близките самолети на първа ескадрила. ...

Бяхме вече на височина около 7000 метра и се намирахме в пространството южно от Витоша, когато по радиото се получи сведение, че противникът е над Кюстендил. След миг забелязахме самолетите в далечината пред себе си. Съвсем ясно се очертаваха две групи бомбардировачи. В първата имаше около двадесет, а във втората - около четиридесет четиримоторника. Непосредствено до и над тях летяха не по-малко от 50 "лайтнинга". Разположени на височина до 2500 метра над бомбардировачите, а това значи до 8500 метра над морското равнище, те непрекъснато кръжаха над тях и отдалеч наподобяваха раздразнен рояк оси. 

Пренебрегвайки напълно изтребителната охрана, двата наши орляка почти едновременно се насочиха в атака срещу "крепостите". Това стана точно в оня критичен момент за противника, когато той имаше най-много нужда от спокойствие, защото събираше своите две групи, подходили от различни посоки, и се насочваше към Самоков и Вакарел, откъдето днес беше избрал посоката на "лягане" в боен курс за бомбардиране на София. Стремителният и бърз удар, който му нанесохме, беше неочакван за него и имаше голям морален ефект. Вражеска машина не полетя надолу, но без съмнение имахме добри попадения, защото противникът бе силно смутен и командването му объркано. Последвалата дезорганизация и разсипването на строя доказваха това. Едва събрали се, двете му групи отново се откъснаха една от друга. особено разстроена бе втората. Осемнадесет самолета от нея изобщо се отказаха да продължат полета си към София и разкъсани на две части, поеха на югозапад по обратния си маршрут. при втората атака противниковите изтребители ни посрещнаха с истинска подвижна стена и се вкопчиха в борбата с нашите атакуващи звена. Боят стана много сложен...

... В този момент в района, очертан от Лозенската планина, Плана и Черни връх на Витоша, можеше да се наблюдава рядка картина - повече от сто изтребителя кръжаха в различни посоки, ту пускайки се стръмно един върху друг, ту рязко извивайки нагоре и встрани, а от заострените им муцуни като огнени змийски езици проблясваха от време на време светещите следи на снарядите. ... Пръв потъна надолу един "лайтнинг". Няколко секунди след това, фонтан от блясъци и пръст показа, че самолетът се е ударил в земята близо до село Панчарево. Първата наша победа днес! Тя бе постигната от младия изтребител Никола Начев с "девоатин". Само няколко секунди след това полетя в пламъци надолу, по посока на село Железница втори "лайтнинг", поразен от подофицер Георги Атанасов, също от състава на другия орляк. Но не само "двутелите" напускаха боя. Засегнат бе в мотора и самолетът на подпоручик Михаил Банов, адютант на командира ни. Той успя да се измъкне от боя и планирайки с изключен мотор, кацна благополучно край село Поповяне, Самоковско. 

През това време бомбардировачите вече се бяха насочили към София и се готвеха да изсипят смъртоносния си товар съвсем необезпокоявани. Намираха се някъде над Панчарево. Тук една наша група изтребители, успели да се отскубнат от противниковата охрана, се спуснаха стремително към бомбардировачите. Завърза се отново ожесточена схватка, борба на живот и смърт. 

Може би това бе един от най-горещите боеве, които са се водили между наши изтребители и противникови бомбардировачи. Нашите бяха решили на всяка цена да отбият противника. ... В следващите секунди бяха поразени два противникови бомбардировача, които, пръснати във въздуха, падаха горящи и на части по околните височини и полета. Между тях се валяха и труповете на екипажите. Пет души бяха овъглени още във въздуха, а останалите, обезумели от неочакваната експлозия, скочили, преди да успеят да поставят гръдните си парашути.

Най-неудържим в този бой е поручик Димитър Списаревски. Няколко пъти той се спуска вихрено върху противника, но винаги недоволен от атаките. Нито едно от бронираните чудовища не пада. Изглежда, че стреля от голямо разстояние. Трябва да се приближи, съвсем отблизо да изсипе снарядите си върху тях - щом това е нужно, ще го направи! Без колебание! На всяка цена! 

Още една атака! Този път по онази машина, която е изостанала малко от групата си! Ах... Усети опасността! Надула докрай моторите, "крепостта" бърза да се прикътка в строя на групата си. Не, няма да ми избягаш този път! И Списаревски я доближава съвсем. Снарядите му смъртоносно я пронизват. Ето - най-сетне... зад лявото ѝ крило излиза пламък! Машината гори! Да, най-сетне! Той се увлича, вмъква се в строя между големите и тежки бомбардировачи. Обсипват го отвсякъде с олово. Да, опасно е, но те все още летят към София! А времето е кратко!... За да избегне огнената преграда, той изтегля самолета си рязко наляво. Но тук право пред него се изпречва едрото туловище на друга "крепост", която бълва огън с всичките си цеви. Така ли? Чакай! И от упор Списаревски изсипва последните си снаряди в нея. Ще я промуши!... Да, това е краят, но екипажът на "крепостта" няма да се завърне. Миг след това българският изтребител се врязва в бомбардировача. От 7000 метра височина започват да падат горящи късове от промушената "крепост". Тя експлодира и се пръска на три големи части. Тъй го искаше Списаревски! Падна и самолетът на героя. Така загиват само истинските орли. Те умират във висините, а крилете им падат на земята. Загина летецът, който пръв в авиационната ни история извърши таран на противников самолет.

На земята, до падналия самолет на Списаревски, се търкаляха останките на двете поразени от него "крепости". Те още димяха. Само един човек от двата екипажа се спаси. Преживя този бой, за да разказва, когато се върне някога обратно в страната си, как българите бранят своята родина... 

...

Успешно атакува и Георги Кюмюрджиев (Пилето). Днес той е особено деен. Неговите точни попадения поразяват левия мотор на друг "лайтнинг". Удареният самолет явно още е годен за летене, но летецът му се страхува да продължи над планинските лабиринти на Югозападна България, а после над хладните води на Адриатическо море. Все пак е по-добре да живее, макар и в плен. Ще дойде краят на войната и ще се завърне у дома си. И се насочва да кацне в землището на село Негованци, Радомирско. Самолетът му е почти здрав след кацането, а летецът, излязъл от кабината, стои невредим и чака. Доволен е, че е останал жив. Доволен е и Кюмюрджиев, но съвсем за кратко. Шест "Лайтнинга" се нахвърлят с ожесточение върху него и го обкръжават. Отскубваме се от боя с другите, за да му помогнем, но вече е късно. Самолетът на Кюмюрджиев се устремява право надолу и се врязва в земята близо до село Калище, Радомирско. Със свити сърца го проследяваме с поглед до удара. 

...

Тук ще цитирам извадка от Бойния дневник на орляка за този ден:

"Резултатът от този въздушен бой е следният:

...

3. Поручик Списаревски прострелва един неприятелски бомбардировач, който пада на парчета на земята. Същият поручик Списаревски влиза за първи път във въздушен бой и увлечен в желанието си да свали колкото се може повече противникови машини, при една от атаките си с пълна скорост се блъска в един от неприятелските бомбардировачи ("либърейтър") и двете машини на парчета падат в околностите на село Долни Пасарел. Така намира смъртта си един от най-добрите летци и храбър боец, като остави името си в историята на българската изтребителна авиация и разнесе славата на българина - жива торпила!

...

8. Подпоручик Георги Райчев Кюмюрджиев, след като запалва един неприятелски изтребител, прави няколко последователни атаки върху "либерейтър" и после в бой с (група) изтребители "лайтнинг" пада на земята, прострелян от многобройният противник.

..."

На следния ден, 21 декември, времето беше мрачно и навъсено. Тежки облаци бяха надвиснали над софийското поле и още повече притискаха града в своите хладни обятия. Ситен дъжд пръскаше и мокреше паважа на улиците. Те лъщяха влажни и студени и навяваха още повече хлад в душите на изтерзаните граждани. 

Този ден летене не можеше да има. Всички летци бяхме дошли в града, за да изпратим своя другар Списаревски до вечното му жилище. Мълчаливо крачехме зад ковчега, който се носеше на смени от шестима души. Музиката бавно и отмерено свиреше траурен марш... Заедно с поручик Николай Йорданов вървяхме от двете страни на майката на Списаревски. Тя пожела това. Наблюдавахме я как през цялото време се държи твърдо като една спартанска майка, майка на герой. Сълзите криеше за себе си и сега пред нас тя не плачеше. Но нейните спокойни думи късаха сърцата ни и ние едва успявахме да се сдържим, да не заплачем.

- Елате, стойте до мен! Така... Нека да ви попипам, да ви усещам до себе си... Митко, ето аз не плача... аз съм между твоите другари... Аз не съм сама... Те са моите синове... Те са моите деца... 

Мъка свиваше сърцето ми. Очите ми овлажняваха. Всички мълчахме, а в мене един вътрешен глас отговаряше на нейните думи. Той ми шептеше:

- Не, майко! Ние не сме достойни да го заместим... Той вече не е само твой син... Той е син на България!

********************
Този откъс е силно съкратен и в него са оставени частите, касаещи Списаревски и Кюмюрджиев. Книгата съдържа детайлни сведения за всички големи боеве над София, а също така дава и допълнителна информация за Димитър Списаревски в предвоенните години, както и за развитието на българската бойна авиация.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Царският дворец в София

Цялата история на Третото българско царство е неразривно свързана с царския дворец в София. В него са утвърждавани законите и царските укази, тук монархът посреща гостите си и организира приеми, в двореца живее царското семейство. На практика, в царския дворец е съсредоточен живота на страната. Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът. Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването м у били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски. След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държ

Разправата на Атина с българите в Беломорието след Втората световна война

Гимназията в Дедеагач (дн. Александрополис) - 1940 г. В началото на 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са обезоръжени, а в страната е установена властта на подкрепяното от Лондон и Вашингтон правителство на Георгиос Папандреу. Негова здрава опора в Егейска Македония и Западна Тракия са изявилите се срещу българската власт през войната паоджийски командири. В Северна Гърция са прехвърлени и 14 батальона на Националната гвардия, които още от февруари 1945 г. са включени в акции срещу левицата. При изграждането на новата гръцка администрация са назначени лица, които още преди войната са известни със злосторствата си над българското население. За да се създаде законова основа на замисления антибългарски поход в Егейска Македония и Западна Тракия Атина приема редица законодателни актове и декрети на базата на които българите са подложени на масово съдебно преследване. По силата на закон 543/1945 "против автономистката дейност" са повдигнати обвинения против хиляди "

"Българка" - една приказка за Балкана с аромат на див чесън

"България е оцеляла, защото враговете й винаги са се изправяли пред гордата гръд на Балкана! А Балкана не може да бъде победен!" Професор Йордан Андреев обичаше да повтаря тази своя мисъл и сигурно съм я чувал десетки пъти в неговите лекции из аудиториите на Университета. Увлекателните му разкази винаги са ми напомняли повече на приказка, отколкото на научна лекция по история. Истинският смисъл и дух на думите му, обаче, може да почувства само човек, който се е докосвал сам до красотата и мистиката на Балкана - вечният пазител на българщината! Сутринта тръгнахме доста набързо и, поне аз, като пишман турист - с маратонките, въпреки, че знаех, че горе все още ще е доста кално. Българка не е висока и последните снегове я подминаха, но доста силни дъждове валяха допреди ден-два. Около половин година не се бяхме качвали към тревненския Балкан и абстиненцията вече яко ме тресеше. Сигурно чувството ви е познато - да нямаш търпение да видиш дали нещо се е променило от последния път,