Когато говорим за демографска катастрофа, община Видин представлява емблематичен пример за необратимите измерения на обезлюдяването на населените места в нашата страна.
Глобално погледнато, общината все пак е разположена на доста важно място в националната и европейската транспортна система. През общината преминават два европейски транспортни коридора: № 4 Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава–Будапеща–Арад–Букурещ–Констанца/ Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул и № 7 - река Дунав. Поради особеностите на икономическото развитие на страната в последните 20 г., и конкретно поради икономическият срив и последвалия застой в региона, тези предпоставки за устойчиво развитие не се използват и към настоящия момент не се забелязват тенденции за положителна промяна в това отношение.
Община Видин включва 34 населени места – два града (Видин и Дунавци) и тридесет и две села (Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци, Градец, Иново, Ивановци, Жеглица, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково, Плакудер, Покрайна, Рупци, Синаговци, Слана бара, Сланотрън, Цар Симеоново, Търняне, Въртоп и Войница).
Населението на общината към 31 декември 2010 г. официално е 79 925 души. Според данните на ГРАО 54 484 души живеят в гр. Видин, а едва 14 159 души живеят в останалите 33 населени места на общината. Цели 11 282 души са регистрирани с настоящ адрес извън община Видин, а практиката показва, че това са в огромната си маса млади хора, които учат и живеят в големите университетски центрове в страната. Болшинството от тях нямат намерение да се завърнат по родните си места дори и след успешно дипломиране, тъй като не виждат перспектива за успешна професионална реализация, а търсят такава в големите областни центрове, най-вече в Западна България, като най-често те се установяват за постоянно и създават семейства в София.
За да се придобие ясна и точна картина за демографската ситуация в община Видин, трябва да се вземат предвид редица допълнителни фактори, като най-значим от тях е повсеместната емиграция, която в този край е достигнала размери, далеч по-големи отколкото в която и да е друга община в България. Броят на гражданите, които официално са регистрирани адресно в общината, а всъщност са трайно живеещи в чужбина е огромно и трудно може да бъде определено прецизно.
Освен чудовищните размери на икономическата емиграция, в региона се наблюдават и останалите елементи на демографската катастрофа в страната – застаряващо с бързи темпове население, изключително ниска раждаемост на български деца, висока раждаемост сред циганското малцинство и бързото циганизиране на населените места в общината.
За да придобием по-ясна представа за размерите на демографската криза, можем да направим елементарна справка с официалната статистика.
През 2009 г. в община Видин са родени 569 деца, а за същия период са починали 1 102 души. Това прави отрицателен естествен прираст от минус 533 души. Тези данни са достатъчно красноречиви, но се допълват и от данните за механичното движение в общината (съотношението на заселилите се и изселилите се от общината граждани) – то е с една от най-високите отрицателни стойности в страната – минус 710 души. За сравнение, двете най-близки общини, чийто център е областен град - Монтана и Враца са с далеч по-ниски показатели. Механичното движение в монтанска община е минус 277, а във врачанска – минус 397 души.
Най-елементарната сметка показва, че само от смъртността и официалното изселване от видинска община (а официалните данни за изселването са силно занижени и, на практика, не отчитат емиграцията към чужбина) през 2009 г. населението на общината е намаляло с 1 243 души. Само през 2009 г. населението в община Видин е намаляло с толкова, колкото е населението на най-голямото село в общината – Градец. Това е все едно да изчезнат 31 села като Ботево, 5 като Майор Узуново или повече от две села като Иново!!
Не по-малко поводи за притеснение предоставя и статистиката за възрастовата разбивка на населението в община Видин. Към декември 2009 г. в общината живеят едва 8 020 деца на възраст до 13 г. От тях 7 189 живеят в двата града на общината. В 32-те села на видинска община живеят едва 800 деца – по-малко, отколкото има в едно обикновено основно училище. Към тази бройка можем да добавим и 2 982-те младежи на възраст между 14 и 17 години – общо броят на непълнолетните в общината е 11 002.
За сравнение, броят на хората между 18 и 60 годишна възраст е 44 124 души. И още около 25 000 са над 60-годишна възраст. Тук не можем да приведен конкретни данни какъв точно е броят на циганското население, но на всеки става ясна тенденцията – след 20-30 години българите да представляват екзотично малцинство край бреговете на Дунав.
Изследване сред 100 произволно избрани видинчани , мъже и жени на възраст между 20 г. и 25 г., онагледява отчайващите процеси, които протичат в общината и огромното изтичане на млади хора извън Видин. От стоте интервюирани младежи само шестима работят и живеят постоянно във Видин. Двама живеят в град Видин, но търсят работа в столицата и са решени твърдо да напуснат общината в най-близко време. Останалите 92-ма души живеят постоянно извън Видин. От тях 16 души са студенти и не работят нищо в градовете, в които учат. Едва ли може да се възлагат надежди, че повечето от тях ще се върнат в община Видин след като завършат, тъй като от шестимата работещи във Видин младежи едва двама са завършили висше образование. Останалите 76 младежи на възраст между 20 г. и 25 г. вече са се устроили извън Видин (работят или учат и работят едновременно) и не възнамеряват да се връщат обратно. Осем от тях са в чужбина.
Във видинско демографската катастрофа вече се е случила. Процесите на обезлюдяване са почти завършени и, на практика, необратими. С темповете, с които се топи населението в тази част на България, съвсем скоро видинска община ще остане само парче земя, през чиито пътища преминават международните доставки между Централна Европа и Истанбул. Единственият положителен ход, доколкото би могло да се възлага някаква надежда за обръщане на демографските тенденции, е в моменталното и рязко икономическо развитие на общината. Не дори в дългосрочни икономически програми и стратегии. Видинската икономика трябва да се реанимира спешно – в противен случай след 10 години австрийските туристически агенции ще предлагат в пакета си за разходки по Дунав и посещение на „Призрачният град” – Видин в България.
Коментари