Пропускане към основното съдържание

Великотърновските комунисти фалшифицират историята


Общинските съветници от БСП във Велико Търново са внесли на 7 януари за гласуване в Общинския съвет едно на пръв поглед патриотично предложение. Както обаче е установената десетилетна традиция на комунистическите (и днешните социалистически) активисти, под маската на патриотични начинания се правят опити за грубо и най-нагло фалшифициране на българската история.

На всички са ни известни опитите на комунистическата власт да “заграби” личности-символи в българската история – Христо Ботев, Васил Левски, Никола Вапцаров... Опитите да се представят тези, както и много други заслужили българи, за комунисти може да се сравни единствено с идентичните опити на югославските комунисти да представят най-големите борци за българщината в Македония за “небългари”, “антични македонци” и врагове на България.

В момента великотърновските социал / комунисти се опитват да продължат начертаната линия, като посягат на живота и делото на един от най-именитите великотърновци – Никола Габровски. Общинските съветници от БСП искат да поставят “възпоменателна плоча в парк “Габровски” по повод 120 годишнината от първата социалистическа сбирка в България”. Председателката на групата им – другарката Желка Денева предлага следния текст за плочата: “В близост до това място от 3 до 5 май 1891 г. се е провела Първата социалистическа сбирка в България”.

Явно другарката Денева, която се ползва с твърдата подкрепа на крайно левите в нейната партия, е толкова компетентна по въпросите на историята, колкото и по въпросите на вещното и облигационното право – изобщо.

Да се сложи плоча, напомняща за живота и делата на Никола Габровски, в близост до неговата къща е патриотична и заслужаваща подкрепа идея. Но не и по безсрамния начин на крайно левите, опитващи се чрез лъжи да укрепят рушащите се основи на идеологията си, приобщавайки към нея хора, чието дело е било безкрайно далечно на комунистическите принципи.

Не е нужно да си историк за да знаеш пределно ясно каква е била сбирката в лозето на Никола Габровски. Достатъчно е да си внимавал в часовете по история в средното училище (или да можеш да боравиш с интернет) за да разбереш, че от 3 до 5 май 1891 г. там се е провела Първата сбирка на Българската социалдемократическа партия. По-късно Габровски влиза в Българската работническа социалдемократическа партия. Чак през 1914 г. влиза в редовете на БРСДП – тесни социалисти.

Нека се направи плоча, която да напомня на гражданите, че парк “Габровски” (макар и безобразно запуснат днес) е изграден върху лозето на Никола Габровски. И без това почти никой не помни, че т. нар. “Баварска къща” не е просто популярна великотърновска кръчма, а вилата на този известен великотърновец. Да не говорим, че преди месец и тази архитектурната забележителност беше подпалена от бездомен клошар.

Наш дълг е опазването на паметта за големите българи и предаването на техните завети на бъдещите поколения. Но употребата на историческите ни личности за партийни цели и то чрез фалшифицирането на тяхната биография е глупост, достойна единствено за Българската комунистическа партия и техните наследници днес.

Никола Габровски е роден на 6 септември 1864 г. във Велико Търново. Учи в семинарията на Петропавловския манастир, а след това постъпва като гимназист в Русия. През 1884 г. започва да учи право в Женева. Връща се в България три години по-късно и постъпва като съдия в Софийския окръжен съд. Близък е на Димитър Благоев и през пролетта на 1891 г. приема във вилата си Търновската сбирка, която предшества основаването на Българската социалдемократическа партия. Участва в издаването на “Българска социалдемократическа библиотека”. Никола Габровски е убит на 11 юли 1925 г.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Царският дворец в София

Цялата история на Третото българско царство е неразривно свързана с царския дворец в София. В него са утвърждавани законите и царските укази, тук монархът посреща гостите си и организира приеми, в двореца живее царското семейство. На практика, в царския дворец е съсредоточен живота на страната. Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът. Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването м у били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски. След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държ

Разправата на Атина с българите в Беломорието след Втората световна война

Гимназията в Дедеагач (дн. Александрополис) - 1940 г. В началото на 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са обезоръжени, а в страната е установена властта на подкрепяното от Лондон и Вашингтон правителство на Георгиос Папандреу. Негова здрава опора в Егейска Македония и Западна Тракия са изявилите се срещу българската власт през войната паоджийски командири. В Северна Гърция са прехвърлени и 14 батальона на Националната гвардия, които още от февруари 1945 г. са включени в акции срещу левицата. При изграждането на новата гръцка администрация са назначени лица, които още преди войната са известни със злосторствата си над българското население. За да се създаде законова основа на замисления антибългарски поход в Егейска Македония и Западна Тракия Атина приема редица законодателни актове и декрети на базата на които българите са подложени на масово съдебно преследване. По силата на закон 543/1945 "против автономистката дейност" са повдигнати обвинения против хиляди "

"Българка" - една приказка за Балкана с аромат на див чесън

"България е оцеляла, защото враговете й винаги са се изправяли пред гордата гръд на Балкана! А Балкана не може да бъде победен!" Професор Йордан Андреев обичаше да повтаря тази своя мисъл и сигурно съм я чувал десетки пъти в неговите лекции из аудиториите на Университета. Увлекателните му разкази винаги са ми напомняли повече на приказка, отколкото на научна лекция по история. Истинският смисъл и дух на думите му, обаче, може да почувства само човек, който се е докосвал сам до красотата и мистиката на Балкана - вечният пазител на българщината! Сутринта тръгнахме доста набързо и, поне аз, като пишман турист - с маратонките, въпреки, че знаех, че горе все още ще е доста кално. Българка не е висока и последните снегове я подминаха, но доста силни дъждове валяха допреди ден-два. Около половин година не се бяхме качвали към тревненския Балкан и абстиненцията вече яко ме тресеше. Сигурно чувството ви е познато - да нямаш търпение да видиш дали нещо се е променило от последния път,