След като Дилма Русеф спечели изборите в Бразилия, всички наши ежедневници излязоха с тази новина на заглавните си страници. Сигурно и някаква част от читателите им са се въодушевили от този успех. Някакви болни мозъци в Република Македония дори решиха, че вече новината около отнемането на автомобилите с български регистрационни номера позатихна (поне по медиите) и е време да създадат нов скандал, като гръмко обявиха, че Дилма Русеф е родена в село Габрово (община Благоевград) и е антична македонка от рода на Александър Македонски. Явно журналистите в Скопие освен, че не познават историята, не са добре и с географията.
Но ако някой има нужда да си повдига самочувствието с това, че дъщерята на някакъв партизанин е оглавила Бразилия - може да изживее момента пълноценно.
Аз искам да обърна внимание на това, как една по-малко важна новина може да блесне на първите страници на вестниците и да намери място в новинарските емисии, а много по-важна и симптоматична новина остава скрита дори за местната преса.
Докато из цяло Габрово всеки се шегуваше с бразилския избор, колко ли габровци са разбрали за проблема на Стойно Зарев? 53-годишният мъж няколко седмици не може да влезе в бащината си къща заради самонастанили се цигани.
Явно отговорните фактори в Габрово вече празнуват победата на "своята съгражданка" и чакат тя да дойде и да изгони циганите от имота на един българин. С помощта на бразилската полиция.
Сериозно, ако сте изпитали поне малко въодушевление от изборната победа на тази Дилма Русеф, огледайте се наоколо, докато в Бразилия избират за президент "българка", все повече се увеличава вероятността следващият ни президент да бъде "бразилец". Или "индиец". Или "мексиканец". Или както предпочитате да наричате иронично българските цигани. Защото в тях явно е политическата власт по време на избори, в тях е демографската власт по време на нощите с откраднат от съседите ток, в тях явно е и изпълнителната власт, след като няма начин да бъдат изгонени от чужд имот.
А за Дилма - достатъчно е да цитираме нейното интервю за в. "24 часа":
Допускам, че съм единствената българка, в кавички, разбира се, постигнала успех извън България. За мен би било трогателно да бъда посрещната в България като президент на Бразилия. Голяма емоция за мен, а мисля, че и за тях също. Защото това е малка държава. Представете си как там гледат на Бразилия - 190 милиона души, страна, която се развива, създава нови работни места, която се възприема от света като една от най-перспективните. Затова мисля, че ще бъде много интересно.
Не, госпожо Русеф, не сте единствената българка, постигнала успех извън България. Един доста успял българин е г-н Стойно Зарев, който, обаче, не може да влезе в бащината си къща, защото банда цигани са се настанили в къщата му. Единственото, за което сте права е, че сте "българка в кавички, разбира се".
А как гледат българите на Бразилия? Знам аз как гледам на Бразилия - Една от малкото държави, които претендират да са цивилизовани, а огромна част от територията им е неизследвана, без карти, с туземно дивашко население, което стреля по хеликоптерите с лъкове. Държава, която не може да стане синоним на мафиотизирана бананова, нарко-държава, просто защото съществува Колумбия. Държава, чиито дъщери отиват да проституират в Европа за да изхранват родителите си... И, вече, държава, която не може да бие Холандия на Световното.
И да - държава, която се управлява от комунистическо отроче.
Коментари