Пропускане към основното съдържание

Милошевич още живее в БЮР Македония

"Тези които мислят, че сподвижниците на покойния Слободан Милошевич в бивша Югославия са на политическото бунище, дълбоко се лъжат! Такива хора днеска не само че не са изхвърлени от днешната политика, а в голяма степен продължават да управляват пост-югославското геополитическо пространство," пише Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие.

Следващото мнение е написано специално за ЕурАктив от Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие.

Осъждането на Радован Караджич и залавянето на Радко Младич може да създаде илюзия за справедливо възмездие, успокоявайки временно нечии съвести, но съвсем не решава истинския проблем – хора като тях са навсякъде из бивша Югославия.

Същите структури, които организираха клането в Сребреница, и днес все още дърпат конците и забавят интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз за да запазят своето политическо и бизнес влияние.

Добра илюстрация на това е ситуацията в Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ), където в продължение на над 20 години управниците държат населението заложник на един безкраен и безсмислен спор за името с Гърция.


При рекордна безработица от 37%, гражданите на БЮРМ, подобно на бившите източногерманци навремето, масово „гласуван с краката си”, придобивайки българско гражданство и преселвайки се в България и ЕС.
Както наскоро отбеляза и френският вестник „Фигаро”, 3/4 от населението на БЮРМ (или около 1.4 милиони граждани) имат български произход и говорят на език, който по същество е български диалект.

Репресиите и смехотворните исторически фалшификации от ерата на комунизма не могат повече да се прилагат така безцеремонно в бившата юго-република, което отваря пътя на спонтанен процес на „ребългаризация”. Създават се неправителствени организации на гражданското общество, фокусиращи върху българските корени и културно-историческо наследство на малката държава.

Днешните лидери на БЮРМ, преминали през школата на Милошевич, никак не харесват тази тенденция. За сплашване на хората, властите затварят и репресират български граждански активисти.


Такава е съдбата на инженер Мирослав Ризински, македонски и български гражданин, един от основателите и ръководителите на гражданското сдружение „Български културен клуб – Скопие” (БККС), работещо за демокрация, европейска интеграция и развитие на добросъседски отношения на Балканите.

Заради обществената си дейност, Мирослав става трън в очите на враговете на демокрацията в БЮРМ, които нееднократно го подлагат на лични атаки и тормоз (включително физическо малтретиране по време на мирна церемония-панахида).

През 2007 г. службите за сигурност на БЮРМ обвиняват Ризински в корупция и се опитват да го завербуват, напълно в стил „а-ла-Милошевич”, за да стане техен агент и да шпионира свои приятели и колеги. След отказа му да им сътрудничи, Мирослав е незабавно осъден на лишаване от свобода в непрозрачен и силно политизиран съдебен процес. Понастоящем този европейски гражданин излежава 3-годишната си ефективна присъда в скопски затвор. Властите в Скопие вече дълго време тенденциозно блокират неговия трансфер в Република България. Остават още 14 месеца до края на присъдата.
Аналогично,
миналата година една млада майка-българка, Спаска Митрова, беше хвърлена за 3 месеца зад решетките на скопски затвор под смехотворния предтекст, че не осигурила на бившия си съпруг свиждане с детето им в дома на родителите си. Понастоящем невръстното дете е насилствено отнето от майката след поредица от крайно противоречиви съдебни решения, които не биха могли да бъдат взети в никой нормален европейски съд.

Неотдавна,
държавния департмент на САЩ, ЕС и ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) изразиха тревога за политизацията на съдебната система в БЮРМ, нарушаването на човешките права и нетърпимостта към граждани с различна етническа принадлежност.

Още повече, посланикът на ЕС в БЮРМ оцени състоянието на затворите в страната като ужасяващо (сравнявайки ги с бежанските кампове в Латинска Америка и затворите в Южна Африка във времето отпреди Нелсън Мандела).

Очевидно, духовете на Тито и Милошевич все още витаят в тази страна, а политическите им сподвижници ползват корумпираната съдебна система за да се оттърват от неудобните противници.

Напълно игнорирайки критериите от Копенхаген, хората обучени в стил а-ла Милошевич блокират европейското бъдеще на Западните Балкани и работят за реинтеграцията им в една нова анти-европейска юго-империя. Обаче, сега времената са други и такива носталгични мечти не могат да се осъществят.

Въпреки това, много човешки съдби биват разбити, защото тези наследници на Милошевич, в отчаяни опити да запазат техните позиции и разкош, са способни само за производство на безработни, емигранти и невинни затворници.

Дали съдбите на много хора като Мирослав Ризински ще бъдат необратимо увредени? Дали универсалните права и свободи, прокламирани от eвропейските институции и високопоставените служители в Брюксел, имат някаква стойност?

Време е да се отговори на този въпрос сега, когато един обикновен беззащитен европеец е в беда и има нужда от тяхната реална помощ.

Повече информация за делото на г-н Ризински можете да получите в сайта на Българският Културен Клуб в Скопие.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Царският дворец в София

Цялата история на Третото българско царство е неразривно свързана с царския дворец в София. В него са утвърждавани законите и царските укази, тук монархът посреща гостите си и организира приеми, в двореца живее царското семейство. На практика, в царския дворец е съсредоточен живота на страната. Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът. Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването м у били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски. След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държ

Разправата на Атина с българите в Беломорието след Втората световна война

Гимназията в Дедеагач (дн. Александрополис) - 1940 г. В началото на 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са обезоръжени, а в страната е установена властта на подкрепяното от Лондон и Вашингтон правителство на Георгиос Папандреу. Негова здрава опора в Егейска Македония и Западна Тракия са изявилите се срещу българската власт през войната паоджийски командири. В Северна Гърция са прехвърлени и 14 батальона на Националната гвардия, които още от февруари 1945 г. са включени в акции срещу левицата. При изграждането на новата гръцка администрация са назначени лица, които още преди войната са известни със злосторствата си над българското население. За да се създаде законова основа на замисления антибългарски поход в Егейска Македония и Западна Тракия Атина приема редица законодателни актове и декрети на базата на които българите са подложени на масово съдебно преследване. По силата на закон 543/1945 "против автономистката дейност" са повдигнати обвинения против хиляди "

"Българка" - една приказка за Балкана с аромат на див чесън

"България е оцеляла, защото враговете й винаги са се изправяли пред гордата гръд на Балкана! А Балкана не може да бъде победен!" Професор Йордан Андреев обичаше да повтаря тази своя мисъл и сигурно съм я чувал десетки пъти в неговите лекции из аудиториите на Университета. Увлекателните му разкази винаги са ми напомняли повече на приказка, отколкото на научна лекция по история. Истинският смисъл и дух на думите му, обаче, може да почувства само човек, който се е докосвал сам до красотата и мистиката на Балкана - вечният пазител на българщината! Сутринта тръгнахме доста набързо и, поне аз, като пишман турист - с маратонките, въпреки, че знаех, че горе все още ще е доста кално. Българка не е висока и последните снегове я подминаха, но доста силни дъждове валяха допреди ден-два. Около половин година не се бяхме качвали към тревненския Балкан и абстиненцията вече яко ме тресеше. Сигурно чувството ви е познато - да нямаш търпение да видиш дали нещо се е променило от последния път,