След възстановяването на революционната организация през 1919 г. Тодор Александров прави редица опити да организира македонската емиграция в САЩ и Канада. ВМРО особено много разчита на емиграцията в САЩ и Канада, надявайки се чрез нея американската общественост да се запознае с македонския въпрос. Тодор Александров много правилно преценява, че след края на Първата световна война САЩ ще се стремят да играят все по-голяма роля в европейската политика. За това подсказва и държанието на американския президент Уилсън на Парижката мирна конференция, когато той предлага като основа на мирните договори 14 точки, които предвиждат да се сключат при справедливи условия за победените държави, да се спазва етническия принцип при определяне на държавните граници в Европа, и да се гарантират правата на националните малцинства, които ще останат разделени в съседни държави.През 20-те години в САЩ вече са се преселили около 40 000 - 50 000 българи, по-голямата част от които произхождат от Македония. Първото българско дружество е създадено през 1899 г. в Норд Адам, щата Ню Йорк, от група преселници предимно от Македония. Дружеството е наречено "Васил Левски". Установени са връзки с Върховния македоно-одрински комитет в София и на два от конгресите му са изпратени представители отвъд океана. През 1902 г. дружество "Васил Левски" издава свой вестник "Борба", а през 1903 г. има вече 17 секции в различни американски градове. Преди Илинденско-Преображенското въстание една група от членове на дружество "Васил Левски" се връщат в България, за да вземат участие във въстанието.
На редица други места също възникват различни, предимно взаимоспомагателни български организации. След Първата световна война на 6.XII.1918 г. в Чикаго е създаден Македоно-български централен комитет, който си поставя за цел да защитава справедливата кауза на македонските българи. Той развива доста активна дейност за осветляването на американската общественост. Провежда публични събрания, срещи с видни общественици, публикува известен брой материали по македонския въпрос. След подписването на Ньойския договор МБЦК се саморазпуска.
На 1 октомври 1922 г. в гр. Форт Уейн, щата Индиана, се свиква учредителен конгрес, на който участват представители на девет организации на българските бежанци от Македония. Така се учредяват Македонската политическа организация (МПО), по-късно тя променя името си от "политическа" на "патриотична", която и до днес продължава своята дейност в САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и Европа. Първото ръководство на МПО е съставено от Ат. Стефанов - председател, Траян Николов - подпредседател, Михаил Иванов - секретар, и Атанас Лебамов - касиер. През август 1924 г. в САЩ идва Йордан Чкатров, изпратен от Т. Александров като пълномощник на ЦК на ВМРО.
Чкатров развива изключително активна дейност и прави няколко обиколки на Щатите, за да организира емиграцията. Може да се каже, че благодарение на Йордан Чкатров МПО успява да се изгради и наложи като организация в САЩ и Канада. На 10.02.1927 г. излиза от печат и първият брой на в. "Македонска трибуна", който става орган на МПО.
МПО има огромната заслуга за съхраняването на българското национално съзнание сред македонската емиграция в Новия свят. Местните организации на МПО устройват чествания, организират неделни училища за изучаване на български език, строят черкви, Чрез множество прояви и политическата дейност на Македонската патриотична организация, ВМРО успява да запознае американската общественост със съдбата на македонските българи и да ангажира редица американски институции с македонския въпрос.
И днес особено активни са множество организации на МПО, като тези във Форт Уейн, Индианаполис и Ню Йорк. Особено активни са организациите на МПО в Торонто, Канада - "Победа", "Правда", "Любен Димитров", организирани около трите българо-македонски черкви. Тяхното издание "Македоно-български преглед Вардар" днес е най-силната трибуна на българщината в Канада.
МПО издава и литература - книги и брошури на английски език. След 1945 г. фактически МПО се ръководи от Иван Михайлов, той е авторитетът, който направлява дейността на МПО. След неговата смърт през 1990 г. сред част от ръководителите на тази родолюбива организация в САЩ и Канада настъпват междуличностни конфликти и боричкания. Всичко това доведе до маргинализирането на МПО. От нея се отдръпнаха мнозина млади и енергични хора, които не одобряват пасивността на ръководството, чиято дейност се свежда до няколко панахиди и вечеринки в годината. Някои от по-активните дейци в Канада като Георги Младенов, проф. Симеон Симеонов и Александър Караджов на практика се отделиха от МПО и развиват своята патриотична дейност в Канада, като привличат към себе си и идващите след промените през 1989 г. нови емигранти от България и Р Македония. От 1998 г. в Торонто е създадена и структура на ВМРО от България.
На редица други места също възникват различни, предимно взаимоспомагателни български организации. След Първата световна война на 6.XII.1918 г. в Чикаго е създаден Македоно-български централен комитет, който си поставя за цел да защитава справедливата кауза на македонските българи. Той развива доста активна дейност за осветляването на американската общественост. Провежда публични събрания, срещи с видни общественици, публикува известен брой материали по македонския въпрос. След подписването на Ньойския договор МБЦК се саморазпуска.
На 1 октомври 1922 г. в гр. Форт Уейн, щата Индиана, се свиква учредителен конгрес, на който участват представители на девет организации на българските бежанци от Македония. Така се учредяват Македонската политическа организация (МПО), по-късно тя променя името си от "политическа" на "патриотична", която и до днес продължава своята дейност в САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и Европа. Първото ръководство на МПО е съставено от Ат. Стефанов - председател, Траян Николов - подпредседател, Михаил Иванов - секретар, и Атанас Лебамов - касиер. През август 1924 г. в САЩ идва Йордан Чкатров, изпратен от Т. Александров като пълномощник на ЦК на ВМРО.
Чкатров развива изключително активна дейност и прави няколко обиколки на Щатите, за да организира емиграцията. Може да се каже, че благодарение на Йордан Чкатров МПО успява да се изгради и наложи като организация в САЩ и Канада. На 10.02.1927 г. излиза от печат и първият брой на в. "Македонска трибуна", който става орган на МПО.
МПО има огромната заслуга за съхраняването на българското национално съзнание сред македонската емиграция в Новия свят. Местните организации на МПО устройват чествания, организират неделни училища за изучаване на български език, строят черкви, Чрез множество прояви и политическата дейност на Македонската патриотична организация, ВМРО успява да запознае американската общественост със съдбата на македонските българи и да ангажира редица американски институции с македонския въпрос.
И днес особено активни са множество организации на МПО, като тези във Форт Уейн, Индианаполис и Ню Йорк. Особено активни са организациите на МПО в Торонто, Канада - "Победа", "Правда", "Любен Димитров", организирани около трите българо-македонски черкви. Тяхното издание "Македоно-български преглед Вардар" днес е най-силната трибуна на българщината в Канада.
МПО издава и литература - книги и брошури на английски език. След 1945 г. фактически МПО се ръководи от Иван Михайлов, той е авторитетът, който направлява дейността на МПО. След неговата смърт през 1990 г. сред част от ръководителите на тази родолюбива организация в САЩ и Канада настъпват междуличностни конфликти и боричкания. Всичко това доведе до маргинализирането на МПО. От нея се отдръпнаха мнозина млади и енергични хора, които не одобряват пасивността на ръководството, чиято дейност се свежда до няколко панахиди и вечеринки в годината. Някои от по-активните дейци в Канада като Георги Младенов, проф. Симеон Симеонов и Александър Караджов на практика се отделиха от МПО и развиват своята патриотична дейност в Канада, като привличат към себе си и идващите след промените през 1989 г. нови емигранти от България и Р Македония. От 1998 г. в Торонто е създадена и структура на ВМРО от България.
Из "ВМРО 110 години борба за българщината"
от Красимир Каракачанов
от Красимир Каракачанов
Коментари