Единство и сила!

П. К. Яворов не е широко известен в нашето общество, като четник на ВМРО, близък приятел на войводата Гоце Делчев и общественик, ангажирал живота и енергията си с борбата на българите в Македония за свобода. Днес публикувам в блога си една негова статия, излязла във в. "Свобода или Смърт" на 21 април 1903 г. Няколко месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Пускам я тук - без да се опитвам да правя аналогии и тълкувания, свързани със съвременната обстановка на Балканите. Както е казал Синът Божий " Който има уши да чуе - ще чуе , който има очи да види - ще види!" Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да имат едно право върху гърба на Македония и едно макар полуоправдание за въшата си работа спрямо тоя гръб; Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да намерят една причина за намеса в македонския въпрос и един, макар полублаговиден предлог за явната си македоноедска игра в него. Румъния разтършува с посребрен фенер македонските планини, та видя куцовласи...

Не мислех да пиша нищо за протестите пред Народното събрание, които започнаха на 14 януари. Най-малкото струваше ми се безсмислено да се включвам и тук в една дискусия, която, и без това, е заляла всички медии, а повечето хора, които я коментират, вече са заели категорични позиции "за" или "против" протестите. Но в темата, посветена на протестите, във форума на ВМРО , така или иначе, написах едно мнение, което в голяма степен представя позицията ми по въпроса - реших да го копирам тук, почти без промяна. Всъщност, това което най-вече ме накара да го пусна и тук беше коментара на едно от момчетата, защитаващи протеста, че мнението ми е прекалено "кафяво" или съм прекалил с напитките, преди да го напиша. Повечето коментари на протеста в сряда (14.01) започваха с "Ясно е, че.." и "Истината е, че...". Всъщност, на всеки му е ясно това, което му изнася.За някои беше ясно, че набитите младежи са ратници за добруването на българското общество....

Българският комунизъм нанесе на нашето общество тежки удари по най-важните основи на българското чувство за самосъхранение. В духа на днешните политически събития се насочва вниманието ни към греховете на Комунистическата партия – безработицата, ниските заплати, че едва ли не и Световната икономическа криза, са пряко следствие от съществуването на комунистическата Държавна сигурност. Нейните агенти са „слуги на злото”,които продължават и днес да пречат на възхода и демократизирането на българското общество... Такива са тезите на днешната „опозиция”. За съжаление, това са предимно лозунги издигани от днешните ни политици, зад които те крият своята безволевост и пълна неспособност да работят за просперитета на българската държава. А това прехвърляне на отговорностите води до един много важен ефект – то измества основния акцент на злините сторени от комунистическата власт, проблемите на обществото ни се размиват и отклоняват от първопричината. Всъщност, българският комунизъм нанесе един ...

Тази година само веднъж се качихме към Узана, в габровския Балкан. Снимките са от месец май, но чак сега ги сложих в клипче. Хубав спомен от една хубава планинска пролет...

От: Сп. "Правен Свят" - юли/август 08 Автор: Петко Бочаров www.legalworld.bg Известно ли ви е името Кръстьо Мисирков? Лично аз научих кой е този човек едва сега. И то от нашия печат. И във връзка с уж дребно събитие, а всъщност се е получило нещо много забавно. Роден през 1874 г. в Егейска Македония (както пишеше във вестника) този "книжовник и просветител" го изучавали в училищата на Скопската бивша югославска република като "знаме на македонизма", като "македонец на ХХ-я век и баща на съвременния и книжовен македонски език". Нямащ нищо общо с каквото да било българско. "Татко на македонската нация" - пак така пише във вестника. И изведнъж - ядец!!! Съвсем случайно, в някакъв малък антикварен магазин тук, в София, откриват изчезнал преди повече от 70 години ръкопис на Мисирков, в който той се самоопределя като "македонски българин". Гръм и мълния!!! За подобно самосъзнание там, край Вардара, от 1945 г. насам арестуват или п...

Вчера, след работа, баща ми донесе новия брой на вестник "Нова дума" - изданието на българската емигрантска общност в Испания. Неприятно впечатление ми направи едно нещо. Вестник "Cultures Romania", който е издание на румънците в Испания се разпространява безплатно (най-вероятно е подпомаган от румънската държава). Нашият вестник струва 1 евро. Не е скъп, но е оставен на желанието на редакционната колегия и на приходите от реклами. Като оставим настрана това - пускам тук едно писмо, поместено на втора страница на вестника. Дано се намерят хора, които да откликнат. Призив към родолюбивите българи Уважаеми сънародници! Към вас се обръща група българи от едно от най-известните села в Република Молдова - село Твърдица. Нашето и обкръжаващи ни села са населени с етнически българи - преселници ( по известни причини) от различни краища на България. Засега още в голяма степен са запазени народни обичаи, песенните и танцевалните традиции, оставени от дедите ни и п...

Човек често изпада в крайности. Невероятната еуфория от последната нощ и посрещането на изгрева на брега на реката, под стените на видинската крепост се смениха по някакъв магически начин с апатия, умора, отчаяние и чувство за безвъзвратно отминали щастливи моменти. За около час от това сиво състояние ме изкара Силвето, с която се разходихме по пустата главна улица, а след като тя си тръгна отново ме завладя чувството на отдалеченост, тъга, самота и други почти забравени до днес емоции... На вечеря нямах апетит и докато замислено разбърквах чинията си се пренесох на онова спасително място, което винаги е готово да те приюти в такава ситуация. Място, където пеят птици, носи се аромат на диви цветя, а пред теб, преметнал "Манлихерата" на рамо, бърза той - Гоце, Даме, Тодор... Бързаш и ти, бързате цялата чета - първите слънчеви лъчи вече галят планинските хребети, а селото все още е далеч... Навън последните слънчеви лъчи се скриват зад далечните панелени блокове. Оставям вечер...