Българският комунизъм нанесе на нашето общество тежки удари по най-важните основи на българското чувство за самосъхранение. В духа на днешните политически събития се насочва вниманието ни към греховете на Комунистическата партия – безработицата, ниските заплати, че едва ли не и Световната икономическа криза, са пряко следствие от съществуването на комунистическата Държавна сигурност. Нейните агенти са „слуги на злото”,които продължават и днес да пречат на възхода и демократизирането на българското общество... Такива са тезите на днешната „опозиция”. За съжаление, това са предимно лозунги издигани от днешните ни политици, зад които те крият своята безволевост и пълна неспособност да работят за просперитета на българската държава. А това прехвърляне на отговорностите води до един много важен ефект – то измества основния акцент на злините сторени от комунистическата власт, проблемите на обществото ни се размиват и отклоняват от първопричината.
Всъщност, българският комунизъм нанесе един смъртоносен удар на българския народ! Тъй като комунизмът, сам по себе си, представлява престъпна и противодържавна идеология, то първата задача на комунистическия режим беше да стовари злобата си върху национално-съхранителните сили на българската нация. Освен като основен идеен противник за душите на българската младеж (най-вече), комунистите гледаха на националистическите сили и като на главна причина за отхвърлянето и заклеймяването на комунистическите идеи през годините между двете световни войни.
В резултат на това БКП, с идването си на власт, веднага включи в изпълнение плана си за унищожение на българския национализъм. Това унищожение протичаше по две основни пътеки. Първата – физическото изтребление на дейците на патриотичните организации и съюзи, за да се обезглави евентуалната реакция срещу новия режим и втората (дори по-важна за нуждите на комунистите) – идейното унижение и унищожение на национализма в съзнанието на българското общество.
Системно и масово, в продължение на десетилетия, комунистическата власт представяше родният национализъм като нещо лошо, опасно и обидно за българите. Поколения българи бяха възпитавани от училището и университетите да изпитват страх от национализма – да се гордеят със съветските „велики личности”, история и култура, но не и с българските си корени. На народа се втълпяваше, че националните ни сили не са достатъчни за велики дела, освен ако не са подкрепени от здравата ръка на Москва. Резултатите от тази престъпна политика се чувстват болезнено днес. Всички грехове, които днешните „демократи” се опитват да препишат на комунистическия режим, произхождат именно от това – от липсата на националистически дух в обществото ни. Липса, от която страдат и същите тези днешни „демократи”.
Днешните български политици бягат от простата истина, че силната държава може да почива единствено на здравите националистически основи. Ние не можем да очакваме, че България ще се развива и укрепва ако постави бъдещето си на основата на някакви неясни „европейски” или „северноатлантически” ценности, както беше грешно да очакваме, че прогресът ни може да се осъществи в контекста на социалистическите ценности, изповядвани от Съветска Русия.
В началото на XXI век България се намира в уникална историческа обстановка – поне що се отнася за нашата нова история. Като член на ЕС най-после имаме възможност смело да поставим на масата на международните отношения въпросите за българските интереси на Балканите. Нашите управляващи политици – без значение дали те ще са „леви” или „десни” са длъжни да надмогнат комплексите, които имат от времето на комунизма, и да се ангажират с проблема за бъдещето на българо-македонските отношения и със съдбата на Западните покрайнини.
Това могат да направят единствено национално мислещи политици. А днес такива трудно се намират. „Демократи” и „социалисти” се надпреварват да сипят обвинения по опонентите си, но всички, без значение от „цвета си” еднакво се боят от думата „национализъм”. Всички днешни политици се страхуват, че ако се нарекат националисти ще се омърсят и компроментират пред своите избиратели. Ще преминат в графата „фашисти” и ще бъдат изхвърлени от политическата система. Не се интересуват, че техните „колеги” от съседните ни страни, а и нашите партньори в ЕС са националисти до един – без значение партийната си принадлежност. Всички- леви, десни, центристи – всички служат преди всичко на интересите на своите страни.
Ето това е най-тежкото, което българският комунизъм донесе на своя народ. Страхът, безхаберието, инертността, нежеланието да водиш борба за развитието си – очакването, че някой друг ще реши проблемите ти. Реалностите са други – „Съветският брат” не може (а и никога не е искал) да тласне българския народ към развитие и осъществяване на българските национални идеали. Обратното е вярно – комунистическият режим успя до голяма степен да размие представите ни за ценности, успя да вкара народа в калъп и да го накара да забрави, че светлото бъдеще се постига с борба за национално могъщество, а не просто с изпълнението на петолетки. Че борбата с капитализма в Латинска Америка не касае българския селянин, работник или „аристократ”, когато неговите братя в Скопие, Охрид и Щип са подложени на нов терор и на нещо по-лошо – на отродяването им от титовите комунисти! Българският народ трябва да търси идеалите си в примера на националистическите сили от годините преди комунистическия режим – защото това бяха традиционните идеали на българския народ. Интернационалните идеи са чужди на българския народ.
Това което трябва да ни вдъхновява и чиито завети трябва да следваме е светлия пример на борците от ВМРО, отдали живота си за свободата на поробените ни братя, на нашите интелектуалци и най-големи таланти – създали родолюбивия съюз „Отец Паисий, на хилядите младежи – ученици и студенти, включили се в редиците на националистическите организации Ратник, Бранник, на младите легионери – всички те отдали енергията си за развитието и добруването на българския народ. И всички те – обявени от лъжливата комунистическа власт за фашисти и врагове на прогреса! Какво безсрамие! Но докато е обяснимо такова безсрамие да звучи от устата на долната комунистическа пропаганда, то два пъти по-голямо безсрамие е тези борци за България и техните идеи да бъдат отричани и отхвърляни днес, когато България има нужда от тях също толкова силно, както в онези смутни години между Първата и Втората Световна Война.
Време е да се повдигне въпроса за характера на българския национализъм. Време е да се отхвърли лъжливото му и преднамерено очерняне и де се осъзнае нуждата от неговото „възкресение”.
Българският автентичен национализъм е в основата на прогреса на българското общество. Без неговите идеи и цели ние нямаме бъдеще – най-големите си успехи България постигна опирайки се на здравите сили на българския национализъм – защото той е най-близко до българина, защото той ни предлага ценностите, които са най-естествени за нас. Всичко останало е фалшиво и може да бъде полезно за определени личности или колективи от хора, но не и за българския народ! А добруването на българския народ е най-важното, за което се борим и за което сме отдали живота си!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
Коментари