Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът.
Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването му били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски.
След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държавна сграда. През 1879 г. княз Александър Батенберг поръчва на австрийския архитект Рупелмайер да създаде проект за дворец. Изискването е да бъдат предвидени жилища, освен канцеларии и приемни зали. Именитият австриец се справя с възложената задача и създава сполучлив проект, въпреки че от него не лъха на грандомания, като самият дворец е със средни за владетелски дом мащаби.
В началото на строежа, за да се освободи място, е разрушена съседната на стария конак Челеби джамия (западно от двореца), а от Димитър Греков е откупен имот за 5 000 златни лева за да се оформи на негово място дворцовия парк. От турския конак са запазени само основите, тъй като са зазидани с дялани блокове, а горните два етажа са застроени наново. В западното крило е обособена голяма приемна зала, над която е издигнат висок сводест купол.
В новопостроения дворец се развива активен обществен живот още по времето на княз Батенберг. Големият български политик Константин Иречек, който е и министър на просвещението 1881г.-1882 г., пише: „Пред палата се простира Александровата градина, публичен парк с кьошк за музика и с малко кафене”.
След възкачването си на трона, Фердинанд нарежда да се построи нова сграда, която да служи за жилище на владетелското семейство. През 1887 г. виенският архитект Франц Грюнангер изработва проект за триетажна пристройка. Тя е по-отдалечена от булевард „Цар Освободител”, разположена в уютна градинска обстановка. На втория етаж са изградени спалните на царското семейство. Те били с просторни балкони и големи прозорци.
Общата застроена площ на двореца обхваща 5742,30 кв.м и има 80 помещения. Дворът, заграден от стената, е с площ 17 690 кв. м, в който е създаден парк с редки дървесни видове, храсти и декоративни растения. В пределите на Двореца влизат Природонаучният музей и т. нар. Бурмова къща, която се намира на ъгъла на ул. „Московска” и ул. „Бенковски”, собственост на бившия министър-председател Тодор С. Бурмов, откупена от цар Фердинанд. През 1933 г. Бурмовата къща е ремонтирана от арх. Иван Васильов.
Най-големият абсурд е, че подземията на софийския дворец остават неизследвани напълно дори днес. Срамно за историческата ни наука е, че няма воля и интерес да се разгледат тунелите, които минават под самия център на столицата и са свързвали двореца с важни държавни институции.
Подземният етаж е половин метър по-дълбото от повърхността и достига височина до 3 – 3,50 м. Има много помещения и голямо хранилище. От хранилището излизат няколко тунела с височина до 3 м. и ширина 2 – 2,50 м, които водят в различни посоки. Описанията, които са оставени за Челеби джамия, показват, че още по турско време под нея имало подземни ходове и зандани. В някои от тях били затваряни борци за народната свобода.
Първият тунел свързва кухнята, коярто се намирала в северозападната част на парка. То този тунел се внасяла храната на царското семейство. Тъй като често се организирали приеми и балове, за които имало нужда от големи количества храна, този тунел е толкова голям, че по него може да мине автомобил.
Вторият тунел е в съседство с хранилището, което е разположено под източната част и отвежда на юг към караулното помещение. При строежа на бившия мавзолей били разкрити следи от този тунел. Съществуват сведения, че по него се стигало до Военното министерство.
Третият тунел започва от средата на подземието и се насочва на север към ул. „Московска”. Съвременници предполагат, че той води към криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”.
Четвъртият тунел, който е най-голям, се насочва на запад и придворните твърдят, че той свързва Двореца с Националната банка.
Двата големи тунела, които водят на север и запад, са залостени с дъбови врати и никой не се е занимавал с тях и не е проучвал тяхното предназначение.
По време на Втората световна война в североизточната част на Двореца, в съседство с музея, е иззидано на 20 м дълбочина бомбоубежище за царското семейство. В бомбоубежището се влиза от източния тунел.
На първия етаж на Двореца, влизайки през парадния вход, се намира служебния кабинет на царя, до който има вестибюл, където изчакват гостите. На тзи етаж са също кабинетите на царските секретари, канцеларията на княгиня Клементина (майката на Фердинанд), а по-късно на царица Йоанна. В дъното е кабинетът на княз Кирил. На същия етаж, но гледащи на изток се намират учебните зали на царските деца. Те са в съседство с триетажната сграда. Пред залите има веранда за игра. На първия етаж има и няколко стаи за гости. В западната част на етажа е канцеларията на инспектора на дворците. В нея се влиза направо от западните порти или от северната врата. Канцеларията е щаб на домакинските служби.
На първия етаж, между старото и новото здание се намирали столовата и кафе-салонът, а в северната част е разположен дворцовият параклис „Св. Св. Петър и Павел”.
Цар Борис III ползвал четири кабинета в двореца. Първият, който споменахме, е на първия етаж и гледа на юг. Този кабинет се е смятал за официален. В него царят преглеждал документацията и изслушвал докладите на своите подчинени. В кабинета се влиза през масивна врата с позлатени дръжки и цветни орнаменти. В дъното било разположено изящно бюро, изработено от махагон, с дърворезба и художествено изработена мастилница. Вторият кабинет е „военен”. В него цар Борис III изслушвал началника на военната канцелария и генералите, които го посещават. Намира се на първия етаж на вътрешното крило. Обзаведен е по-скоро за служебни, а не за парадни посещение. Посетителите в този кабинет се въвеждали откъм ул. „Московска” 12. Третият кабнет е доста малък, намира се на втория етаж до спалните помещения и разполага със специализирана библиотека. Последният кабинет се помещава в Природонаучния музей. Там владетелят обичал да прекарва свободното си време в разговори за птици, лисици и всякакви редки видове.
Цар Борис III често ползвал и канцеларията на ул. „Московска” 31, която днес е седалище на столичния кмет. Там често приемал министър-председателя и други високопоставени гости.
С описването на събитията, сполетели двореца след идването на комунистическата власт, е по-добре да не се опетнява символа на българската държавност. Факт е, че безродните комунисти унищожават огромна част от интериора и екстериора, както и от дворцовата документация. Все пак, съдбата пощадява една част от наследството на царския дворец в София и би било редно тя да бъде извадена от прашните подземия и да заеме мястото, което подобава. За да напомня на българите, че е имало времена, когато на държавните институции не се е гледало с презрение, а с уважение и народна любов.
Историята на двореца в снимки можете да видите в блога "Стара София".
Информацията в статията е взета от книгата на Недю Недев "Цар Борис III - Дворецът и тайният кабинет"
Коментари