Единство и сила!

Йордан Димитров е най-възрастният член на ВМРО, учител по професия. Завъ ршил е военно-въздушното училище, после Шуменския и Софийския университети и има дипломи за педагог и историк. Роден е в стражишкото село Нова Върбовка, от 1981 г. е в Арбанаси, където негова е третата нова къща в селото. Работи и във филмовия център в Горна Оряховица, който отговаря за 9 от бившите окръзи. Пенсионира се в Националния музей за архитектура във В. Търново. Патриот и верен на идеите си, интелектуалец и сигурен приятел, така го описват познатите му. НАИ-ЗНАЧИМОТО ДЕЛО - ЧЕШМАТА НА МОЯ ЖИВОТ, КАКТО ЙОРДАН ДИМИТРОВ САМ НАРИЧА П О-СТИЖЕНИЕТО СИ, Е СЪЗДАВАНЕТО НА ГРАДСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Както се казва, от гола поляна е създал фонда на хранилището, като всеки от експонатите с двете си ръце е намерил и прибрал във фонда. Стара волска кола, автентична футия (коша, в който се носи гроздето), станове и чакръци са сред 10 000-те предмета, които слагат началото на експозицията в железничар

П. К. Яворов не е широко известен в нашето общество, като четник на ВМРО, близък приятел на войводата Гоце Делчев и общественик, ангажирал живота и енергията си с борбата на българите в Македония за свобода. Днес публикувам в блога си една негова статия, излязла във в. "Свобода или Смърт" на 21 април 1903 г. Няколко месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Пускам я тук - без да се опитвам да правя аналогии и тълкувания, свързани със съвременната обстановка на Балканите. Както е казал Синът Божий " Който има уши да чуе - ще чуе , който има очи да види - ще види!" Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да имат едно право върху гърба на Македония и едно макар полуоправдание за въшата си работа спрямо тоя гръб; Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да намерят една причина за намеса в македонския въпрос и един, макар полублаговиден предлог за явната си македоноедска игра в него. Румъния разтършува с посребрен фенер македонските планини, та видя куцовласи