Единство и сила!

-Чул – недочул, тръгнал и той с момчетата към града! Ами ако го измамят? Ами ако затрие коня напусто? Те ти школо, те ти кантора! Тръгнал да ми ходи и той с другите балами! А ти – вместо да му кажеш каква е работата и ум да му вкараш – гледаш овцете да изкараш – че полето ще ти избега ако говориш със сина си първо! Добра жена беше бабата, но много наблизо и хвърляше погледа. Затова и дядо Ангел не се кахъреше за нейните ядове. Последните овце вече излизаха през голямата порта и Тимок весело махаше с опашка пред тях, нетърпелив да тръгнат по-скоро. -Я ми дай чантата – недей ми надува главата, че ми е писнало от тебе! Еле твоя мъж като не е балама, затова му е уврела главата – цел живот подир овците да оди! Остави момчето да ходи в града – ти си гледай двора и вземи като си рекла – да ми свършиш до утре цървулите, че тия съвсем са вече окъсани! Дядо Ангел грабна шарената торба и я преметна през рамо. Навъсен и леко прегърбен викна подир овцете и ги подкара по прашната улица. Всъщност дн

„Странно стича се живота...” Нощният хлад бавно движеше бистрите води на езерото. А те, със сигурност, отразяваха хилядите ярки звезди – надвиснали като светлините на голямо село над безкрайните хълмове. А те бяха тъмни. Той не си ги спомняше така тъмни – сякаш чудовищна паст бе погълнала стария – познатия от детството свят и очакваше утрешният ден, за да се нахвърли хищно върху последните оцелели спомени. Тези за безгрижните детски игри, за дългите търговски кервани и за малката бащина лодка, с която пореше водите на кроткото езеро. Сега имаше само хлад. В последните нощи този хлад проникваше и под дебелия ямурлук, за да се свие на кълбо в сърцето му и все по-често да му напомня за неизбежността на бъдещето – за страшната заплаха, която носи утрешния ден. Тишина и хлад. Сякаш дори дивите твари са напуснали отдавна тази мрачна земя. Погледна наоколо – другарите му бяха вперили взор към тъмнината на юг – напрегнато очакване или скрита надежда, че някъде там – отвъд страшната паст на см

Александра КАРАМИХАЛЕВА Когато чуя Чипровци, в съзнанието ми изникват: чипровските килими, Чипровското въстание и разбира се - Чипровският манастир. на фона на отминалата слава и величие, днес Чипровци е малко погранично селище с оредяло население, чиито жители бързат да ти покажат всичките си забележителности и да ти разкажат за тях. Това, което най-вече ме интересува, е да открия храма. Намира се на високо място в центъра на града и е посветен на "Св. Възнесение", датира от 1677 г., но уредничката на музея ни увери, че този храм е изграден върху основите на по-стара църква, вероятно от втората българска държава. Непосредствено до дувара на църковния двор са основите на величествения някога католически храм "Санта мария". Само част от стените са останали и от разрушената при въстанието през 1688 г. църква "Св. Никола" и Гушовският манастир над града. След като обядваме в Чипровци, потегляме към едноименния манастир. Пътьом спираме при възобнове ния белосн