От в. "Македония" - бр. 36 от 1994 г.
Десетки хиляди листовки с лозунги "Вън от страната ни, съветски грабители, експлоататори на българския народ", "Народе, помогни си сам, за да ти помогнат и други", "Българино, не търпи тиранията!", "Долу диктатурата", "Долу комунизма" и други подобни е трябвало да бъдат разпръснати в София и Югозападна България в навечерието на 9 септември 1950 г. Освен отпечатването и разхвърлянето на позивите конспиративната организация, предимно от членове на забранения БЗНС, е планирала да спре градския и таксиметров транспорт в утрото на комунистическия празник. Разчитала е на доверени хора в монополното обединение на Софийския градски транспорт начело с началника на депото Михаил Вл. Георгиев. Лишените от възможност за легална борба в защита на частната собственост и личната инициатива са изграждали конспиративната си мрежа три години и са се надявали на подкрепа от територията на Югославия и Гърция. На 1 август 1950 г. след разкриването на плана за организирания протест започват арестите. Оттук нататък започва историята на не един съсипан човешки живот. В дома на Тодор Ал. Иванов намират 10 000 позива и клишетата за отпечатването им. В зловещите подземия на "Московска" 5 Тодор Иванов е пребит от ченгета и наети от тях мургави събратя. Осъден на 15 години затвор, от които ефективно изтърпява 11 години в Плевен, Пазарджик (тук е заедно със земеделският лидер Димитър Гичев), каменна кариера "Калояновец" (Старозагорско) и Белене, където началник му е комунистическият герой Гогов (все още жив и неосъден). През тези години съпругата му и малкият му син са изселени от София, сестрите му са принудени да се откажат от него, а баща му загива при неизвестни обстоятелства. Вече на свобода и с намалено зрение, Тодор Иванов не е допуснат да се лекува в Австрия и почти напълно ослепява. И днес, когато апатията обхваща все повече хора, нека погледнем този човек, неговия съсипан живот и да помислим още веднъж дали с нашето "аз няма да гласувам" няма да загубим и малкото извоювана свобода.
Десетки хиляди листовки с лозунги "Вън от страната ни, съветски грабители, експлоататори на българския народ", "Народе, помогни си сам, за да ти помогнат и други", "Българино, не търпи тиранията!", "Долу диктатурата", "Долу комунизма" и други подобни е трябвало да бъдат разпръснати в София и Югозападна България в навечерието на 9 септември 1950 г. Освен отпечатването и разхвърлянето на позивите конспиративната организация, предимно от членове на забранения БЗНС, е планирала да спре градския и таксиметров транспорт в утрото на комунистическия празник. Разчитала е на доверени хора в монополното обединение на Софийския градски транспорт начело с началника на депото Михаил Вл. Георгиев. Лишените от възможност за легална борба в защита на частната собственост и личната инициатива са изграждали конспиративната си мрежа три години и са се надявали на подкрепа от територията на Югославия и Гърция. На 1 август 1950 г. след разкриването на плана за организирания протест започват арестите. Оттук нататък започва историята на не един съсипан човешки живот. В дома на Тодор Ал. Иванов намират 10 000 позива и клишетата за отпечатването им. В зловещите подземия на "Московска" 5 Тодор Иванов е пребит от ченгета и наети от тях мургави събратя. Осъден на 15 години затвор, от които ефективно изтърпява 11 години в Плевен, Пазарджик (тук е заедно със земеделският лидер Димитър Гичев), каменна кариера "Калояновец" (Старозагорско) и Белене, където началник му е комунистическият герой Гогов (все още жив и неосъден). През тези години съпругата му и малкият му син са изселени от София, сестрите му са принудени да се откажат от него, а баща му загива при неизвестни обстоятелства. Вече на свобода и с намалено зрение, Тодор Иванов не е допуснат да се лекува в Австрия и почти напълно ослепява. И днес, когато апатията обхваща все повече хора, нека погледнем този човек, неговия съсипан живот и да помислим още веднъж дали с нашето "аз няма да гласувам" няма да загубим и малкото извоювана свобода.
Коментари