Пропускане към основното съдържание

Провален протест на 9 септември 1950 г.


От в. "Македония" - бр. 36 от 1994 г.

Десетки хиляди листовки с лозунги "Вън от страната ни, съветски грабители, експлоататори на българския народ", "Народе, помогни си сам, за да ти помогнат и други", "Българино, не търпи тиранията!", "Долу диктатурата", "Долу комунизма" и други подобни е трябвало да бъдат разпръснати в София и Югозападна България в навечерието на 9 септември 1950 г. Освен отпечатването и разхвърлянето на позивите конспиративната организация, предимно от членове на забранения БЗНС, е планирала да спре градския и таксиметров транспорт в утрото на комунистическия празник. Разчитала е на доверени хора в монополното обединение на Софийския градски транспорт начело с началника на депото Михаил Вл. Георгиев. Лишените от възможност за легална борба в защита на частната собственост и личната инициатива са изграждали конспиративната си мрежа три години и са се надявали на подкрепа от територията на Югославия и Гърция. На 1 август 1950 г. след разкриването на плана за организирания протест започват арестите. Оттук нататък започва историята на не един съсипан човешки живот. В дома на Тодор Ал. Иванов намират 10 000 позива и клишетата за отпечатването им. В зловещите подземия на "Московска" 5 Тодор Иванов е пребит от ченгета и наети от тях мургави събратя. Осъден на 15 години затвор, от които ефективно изтърпява 11 години в Плевен, Пазарджик (тук е заедно със земеделският лидер Димитър Гичев), каменна кариера "Калояновец" (Старозагорско) и Белене, където началник му е комунистическият герой Гогов (все още жив и неосъден). През тези години съпругата му и малкият му син са изселени от София, сестрите му са принудени да се откажат от него, а баща му загива при неизвестни обстоятелства. Вече на свобода и с намалено зрение, Тодор Иванов не е допуснат да се лекува в Австрия и почти напълно ослепява. И днес, когато апатията обхваща все повече хора, нека погледнем този човек, неговия съсипан живот и да помислим още веднъж дали с нашето "аз няма да гласувам" няма да загубим и малкото извоювана свобода.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Разправата на Атина с българите в Беломорието след Втората световна война

Гимназията в Дедеагач (дн. Александрополис) - 1940 г. В началото на 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са обезоръжени, а в страната е установена властта на подкрепяното от Лондон и Вашингтон правителство на Георгиос Папандреу. Негова здрава опора в Егейска Македония и Западна Тракия са изявилите се срещу българската власт през войната паоджийски командири. В Северна Гърция са прехвърлени и 14 батальона на Националната гвардия, които още от февруари 1945 г. са включени в акции срещу левицата. При изграждането на новата гръцка администрация са назначени лица, които още преди войната са известни със злосторствата си над българското население. За да се създаде законова основа на замисления антибългарски поход в Егейска Македония и Западна Тракия Атина приема редица законодателни актове и декрети на базата на които българите са подложени на масово съдебно преследване. По силата на закон 543/1945 "против автономистката дейност" са повдигнати обвинения против хиляди ...

Царският дворец в София

Цялата история на Третото българско царство е неразривно свързана с царския дворец в София. В него са утвърждавани законите и царските укази, тук монархът посреща гостите си и организира приеми, в двореца живее царското семейство. На практика, в царския дворец е съсредоточен живота на страната. Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът. Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването м у били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски. След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държ...

Дейността на ВМРО сред българската емиграция в САЩ и Канада

След възстановяването на революционната организация през 1919 г. Тодор Александров прави редица опити да организира македонската емиграция в САЩ и Канада. ВМРО особено много разчита на емиграцията в САЩ и Канада, надявайки се чрез нея американската общественост да се запознае с македонския въпрос. Тодор Александров много правилно преценява, че след края на Първата световна война САЩ ще се стремят да играят все по-голяма роля в европейската политика. За това подсказва и държанието на американския президент Уилсън на Парижката мирна конференция, когато той предлага като основа на мирните договори 14 точки, които предвиждат да се сключат при справедливи условия за победените държави, да се спазва етническия принцип при определяне на държавните граници в Европа, и да се гарантират правата на националните малцинства, които ще останат разделени в съседни държави. През 20-те години в САЩ вече са се преселили около 40 000 - 50 000 българи, по-голямата част от които произхождат от Македония. Пъ...