Част от текста на "Западните Балкани - реалности и възможни предизвикателства" на Любчо Трохаров (бивш посланик на България в Хърватия (1992 г. - 1997 г.) и след това в Босна и Херцеговина (2002 г. - 2007 г.). Сърбия бе и остана най-големия и важен компонент от проблемите, възникнали с разпадането на федерацията и водените на нейна територия войни. Тя носи главната вина за разрушенията и етническото прочистване в Хърватия, както и за десетките хиляди сръбски бежанци от тази република; за десетки хиляди убити бошняци, за геноцида в Сребреница, за стотици хиляди прогонени и разселени в Б и Х; за хуманитарната катастрофа в Косово в края на 90-те години на XX в. и последвалата военна интервенция на НАТО. За това сега главно от нейното поведение зависи нормализацията на отношенията между новите държави, стабилността на Западните Балкани като цяло и успеха в процеса на интеграцията на района в ЕС. За съжаление, сръбското общество и мнозинство от политическите сили в страната все още не са се разделили мисловно с миналото, не признават и не поемат отговорността за водените войни и извършените престъпления от режима на Слободан Милошевич. В Сърбия все още не е погребана доктрината, в името на която се водеха войните. Доказателство за това е искането на Белград - Международния съд в Хага да се произнесе относно Декларацията за независимост на Косово, прикривайки при това причините, предизвикали този акт на албанците. Като провокативно и цинично може да се тълкува и контра обвинението на Белград, внесено в отговор на обвинението на Хърватия (1999 г.) срещу Сърбия в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид, по което съда се обяви за надлежен. В съответствие със своите т. нар. специални и паралелни отношения с Република Сръбска (одобрени с Дейтънското споразумение), Белград обективно насърчава сръбския народ да бойкотира изграждането и укрепването на Б и Х като държава, стимулира етническото отчуждение, верската неприязън, политическата и икономическа дезинтеграция в държавата. Освен това Белград демонстративно отказва да предаде на трибунала в Хага най-големите военно престъпници Радко Младич и Горан Хаджич.
Сърбия има проблеми с всички свои съседни държави и не проявява склонност за тяхното разрешаване. Нещо повече, тя се опитва да диктува поведението на другите от позицията на силата. Показателно в това отношение е "наказанието" на тези от тях, които признаха независимостта на Косово - оттеглянето на посланици, придружено с заплахи за влошаване на отношенията, изгонването на посланиците на Р Македония и на Черна гора от Белград, заплахите към Скопие за извършената демаркация на границата с Косово, дискриминационното отношение към малцинствата от съседни народи - българско, албанско, хърватско, румънско и др.
Всичко това показва, че Сърбия все още не се е примирила с формирането на ново статукво в Западните Балкани. С политиката си тя реално създава напрежение и пречки в многостранното регионално сътрудничество. Не би следвало да се изключва възможността за нейни опити за дестабилизация, главно чрез мобилизация и подстрекаване на сърбите в Б и Х, Косово и Черна гора към демонстрации и сецесионизъм.
Коментари