Пропускане към основното съдържание

В името на Бога, вярата и честта си!!!


Първите слова на смъртната клетва, полагана пред кръстосаните над светото евангелие револвер и кама, са вричали в доживотна вярност десетки хиляди български герои, за които вярата, съвестта и собствената чест не са изпразнени от съдържание думи, а основни принципи на живот и саможертва. Повече от век, поколение след поколение българи превръщат моралната отговорност към съдбата на народа в основна политическа ценност и влагат в усилията за постигането на националния идеал целия собствен живот.

Началото е поставено през една топлата петъчна вечер на 23 октомври 1893 г. В квартирата на секретаря на Българската църковна община в Солун, Христо Батанджиев, се събрат шестима мъже с различни професии и съдби. В тайното събрание участват бившият студент по история от Висшето училище в София Дамян Груев, училищният лекар в Солунската мъжка гимназия д-р Христо Татарчев и учителите от същата гимназия Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Петър Попарсов. Съзаклятниците са обединени от идея за революционна борба за освобождението на Македония и Тракия и с това започва столетната история на ВМРО.
През дългите годни на жестоки борби срещу турските поробители, срещу чуждите завоеватели и домашните родоотстъпници организацията запазва своята беззаветна преданост към българската национална идея – единна, свободна и просперираща България.
Първостроителите на ВМРО не са фанатични националисти, обладани от омраза и страх към различните етноси и религии. В царството на турското беззаконие, вилнееща омраза, насилие и национална вражда българските революционери се борят за един свят основан на справедливостта, свободата и хуманизма. В редиците на организацията застават най-видните представители на българската интелигенция, която с обосновано историческо самочувствие си поставя за цел изграждането на една нова национална държава като общност от свободни хора. Отрасли с книгите на Л. Каровелов, Ив. Вазов и З. Стоянов и истински наследници на Раковски, Ботев и Левски, борците за национално обединение в Македония и Тракия са носители на един просветен национализъм, който няма нищо общо с псевдонационализма на някои новопоявили се лъжепатриоти.
Българския национален идеал, въплътен в историята на ВМРО изразява едновременно стремежа за национално обединение на българите в Мизия, Тракия и Македония и изграждане на политически демократична, социално справедлива и етнически толерантна българска държава.
Силата на този идеал е в сърцевината на нашата история, написана с кръвта на стотици българи през въстания, войни, борби и страдания. Тази българска мечта е в основата на онези редки, но впечатляващи прояви на национално единство, масово състрадание и подкрепа на ближния, оставени от нашите предци като пример за подражание.
Борците за национално освобождение и обединение през изминалия век не се плашеха от своите враговете и не презираха различните. Те се сражаваха с противниците, но защитаваха слабите независимо от техния пол, раса и народност.

Българският национализъм не е чувство за малоценност, а самочувствие и достойнство, той не мрази, а уважава различията, не предизвиква конфликти, но може да се защитава. Така можем да си обясним, защо българските войски по времето на Балканските войни носеха свобода, ред и законност за всички, защо през Втората световна война България принуди Германия и Италия да освободят всички пленени югославски войници от Македония и спаси от сигурна смърт десетки хиляди млади мъже, защо българите спасиха от лагерите на смъртта евреите в страната, защо въпреки тоталитарния режим българския народ не намрази и не преследваше турците.
ВМРО винаги е вярвало във величието на българския народ, в неговите способности, упоритост и достойнство, затова светлото бъдеще на България е предопределено независимо от трудностите и изпитанията на времето и собствените ни грешки.
Да живее България! С нами Бог!



Коментари

Georgi Stankov каза…
Браво! Има нужда от блогове като твоя! Продължавай с добрата работа!

Популярни публикации от този блог

Разправата на Атина с българите в Беломорието след Втората световна война

Гимназията в Дедеагач (дн. Александрополис) - 1940 г. В началото на 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са обезоръжени, а в страната е установена властта на подкрепяното от Лондон и Вашингтон правителство на Георгиос Папандреу. Негова здрава опора в Егейска Македония и Западна Тракия са изявилите се срещу българската власт през войната паоджийски командири. В Северна Гърция са прехвърлени и 14 батальона на Националната гвардия, които още от февруари 1945 г. са включени в акции срещу левицата. При изграждането на новата гръцка администрация са назначени лица, които още преди войната са известни със злосторствата си над българското население. За да се създаде законова основа на замисления антибългарски поход в Егейска Македония и Западна Тракия Атина приема редица законодателни актове и декрети на базата на които българите са подложени на масово съдебно преследване. По силата на закон 543/1945 "против автономистката дейност" са повдигнати обвинения против хиляди ...

Царският дворец в София

Цялата история на Третото българско царство е неразривно свързана с царския дворец в София. В него са утвърждавани законите и царските укази, тук монархът посреща гостите си и организира приеми, в двореца живее царското семейство. На практика, в царския дворец е съсредоточен живота на страната. Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът. Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването м у били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски. След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държ...

Дейността на ВМРО сред българската емиграция в САЩ и Канада

След възстановяването на революционната организация през 1919 г. Тодор Александров прави редица опити да организира македонската емиграция в САЩ и Канада. ВМРО особено много разчита на емиграцията в САЩ и Канада, надявайки се чрез нея американската общественост да се запознае с македонския въпрос. Тодор Александров много правилно преценява, че след края на Първата световна война САЩ ще се стремят да играят все по-голяма роля в европейската политика. За това подсказва и държанието на американския президент Уилсън на Парижката мирна конференция, когато той предлага като основа на мирните договори 14 точки, които предвиждат да се сключат при справедливи условия за победените държави, да се спазва етническия принцип при определяне на държавните граници в Европа, и да се гарантират правата на националните малцинства, които ще останат разделени в съседни държави. През 20-те години в САЩ вече са се преселили около 40 000 - 50 000 българи, по-голямата част от които произхождат от Македония. Пъ...