Първите слова на смъртната клетва, полагана пред кръстосаните над светото евангелие револвер и кама, са вричали в доживотна вярност десетки хиляди български герои, за които вярата, съвестта и собствената чест не са изпразнени от съдържание думи, а основни принципи на живот и саможертва. Повече от век, поколение след поколение българи превръщат моралната отговорност към съдбата на народа в основна политическа ценност и влагат в усилията за постигането на националния идеал целия собствен живот.
Началото е поставено през една топлата петъчна вечер на 23 октомври 1893 г. В квартирата на секретаря на Българската църковна община в Солун, Христо Батанджиев, се събрат шестима мъже с различни професии и съдби. В тайното събрание участват бившият студент по история от Висшето училище в София Дамян Груев, училищният лекар в Солунската мъжка гимназия д-р Христо Татарчев и учителите от същата гимназия Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и Петър Попарсов. Съзаклятниците са обединени от идея за революционна борба за освобождението на Македония и Тракия и с това започва столетната история на ВМРО.
През дългите годни на жестоки борби срещу турските поробители, срещу чуждите завоеватели и домашните родоотстъпници организацията запазва своята беззаветна преданост към българската национална идея – единна, свободна и просперираща България.
Първостроителите на ВМРО не са фанатични националисти, обладани от омраза и страх към различните етноси и религии. В царството на турското беззаконие, вилнееща омраза, насилие и национална вражда българските революционери се борят за един свят основан на справедливостта, свободата и хуманизма. В редиците на организацията застават най-видните представители на българската интелигенция, която с обосновано историческо самочувствие си поставя за цел изграждането на една нова национална държава като общност от свободни хора. Отрасли с книгите на Л. Каровелов, Ив. Вазов и З. Стоянов и истински наследници на Раковски, Ботев и Левски, борците за национално обединение в Македония и Тракия са носители на един просветен национализъм, който няма нищо общо с псевдонационализма на някои новопоявили се лъжепатриоти.
Българския национален идеал, въплътен в историята на ВМРО изразява едновременно стремежа за национално обединение на българите в Мизия, Тракия и Македония и изграждане на политически демократична, социално справедлива и етнически толерантна българска държава.
Силата на този идеал е в сърцевината на нашата история, написана с кръвта на стотици българи през въстания, войни, борби и страдания. Тази българска мечта е в основата на онези редки, но впечатляващи прояви на национално единство, масово състрадание и подкрепа на ближния, оставени от нашите предци като пример за подражание.
Борците за национално освобождение и обединение през изминалия век не се плашеха от своите враговете и не презираха различните. Те се сражаваха с противниците, но защитаваха слабите независимо от техния пол, раса и народност.
Българският национализъм не е чувство за малоценност, а самочувствие и достойнство, той не мрази, а уважава различията, не предизвиква конфликти, но може да се защитава. Така можем да си обясним, защо българските войски по времето на Балканските войни носеха свобода, ред и законност за всички, защо през Втората световна война България принуди Германия и Италия да освободят всички пленени югославски войници от Македония и спаси от сигурна смърт десетки хиляди млади мъже, защо българите спасиха от лагерите на смъртта евреите в страната, защо въпреки тоталитарния режим българския народ не намрази и не преследваше турците.
ВМРО винаги е вярвало във величието на българския народ, в неговите способности, упоритост и достойнство, затова светлото бъдеще на България е предопределено независимо от трудностите и изпитанията на времето и собствените ни грешки.
Да живее България! С нами Бог!
Коментари